Джордж Байрон
Писма и дневници (87)

До графиня…

„Скъпа госпожо,

Вашето внимание и покана са висока чест за мен, но ми предстои «да се женя и не мога да дойда»^[1]. Моята избраница се намира на 200 мили оттук и веднага щом уредя нещата си, ще тръгна с най-голямо нетърпение да вкуся щастието си. Добросърдечното създание, което се обвързва с мен, е госпожица Милбанк. Разбира се, аз съм много влюбен и глупав като всички все още необвързани джентълмени в подобна сантиментална ситуация. Предложението ми беше прието преди три седмици, но кога ще стане събитието, не знам с точност. Това отчасти зависи от адвокатите, които никога не бързат. Човек не може да бъде сигурен в нищо, но в момента, изглежда, няма друга пречка за намеренията ни, които са напълно взаимни и вече не са тайна — във всеки случай не аз казах първи. Сега всички наши роднини си разменят поздравления наляво и надясно, и то по най-изтощителен начин.

Може би познавате дамата. Тя е племенничка на лейди Мелбърн и братовчедка на лейди Купър и някои други ваши познати. Няма недостатъци с изключение на това, че е прекалено добра за мен и ако не друг, поне аз ще трябва да й го простя. Това можеше да стане още преди две години и ако тогава се беше уредило, щеше да ми спести море от неприятности. През този период тя отказа на половин дузина близки мои приятели (между впрочем и на мен отказа веднъж), но накрая ме взе, за което съм и много благодарен. Ще ми се всичко да е вече свършило, защото не обичам суетните, а няма женитба без такива работи. Освен това ми казват, че не можело да се оженя с черен костюм, а пък аз не мога да понасям сините.

Моля ви, простете за тия глупашки драсканици. Както знаете, отсега нататък трябва да стана сериозен и настоящето е нещо като лебедовата песен на палячото, която пиша със сълзи на очи, очаквайки да се трогна.

Смятайте ме за най-искрено ваш покорен слуга:

Байрон

Р.Ѕ. Най-Сърдечни поздр. на лорд… като се върне.“