Джордж Байрон
Писма и дневници (122)

До Дъглас Кинърд

„Драги Дъглас,

По дяволите този «Вампир»^[1]. Какво знам аз за вампирите? Сигурно е някакво книжарско мошеничество. Опровергай го в някой тържествен абзац.

На трети април изпратих втората песен на «Дон Жуан» на адреса на Мъри и се надявам, че е пристигнала. Кълна се, това е Capo d’Opera^[2], пълно със «забавни приключения», но «недей ме унищожава или осакатява — не»; по-скоро «влей се в хора на критиците» и ме изкачи на най-високия връх!

Ти и този дебелокож носорог Мъри все още не сте ми казали, след като петдесет пъти съм ви питал, дали той е получил допълненията към първа песен, озаглавени «Писмото на Джулия», както и други четири строфи за началото.

В последния месец се влюбих в една романьолска графиня от Равена, съпруга от една година на граф Гуичоли, който е на шестдесет, а момичето на двайсет.

Тя е прекрасна като изгрева, топла като пладнето, млада е и не се задоволи с това, което извърши, докато не го превърна в публичен скандал. Затова около нея се вдигна шум, който изненада дори венецианците, наелектризира Converzazioni^[3] на Бенцона, Албрици и Мишели и постави в неудобно положение мъжа й. Те отидоха в Равена за известно време, но ще се върнат през зимата. Тя е най-странната жена, която съм срещал, защото обикновено жените ти струват много в едно или друго отношение, докато в случая по особено стечение на обстоятелствата тя е принудена да плаща заради мен, което не ми е присъщо — просто така се случи. Както и да е, няма значение.

Тя е нещо като италианска Каролайн Лам, но е много по-хубава И не е толкова дива. Иначе има същата буйна глава, същото благородно презрение към общественото мнение и в добавка всичко онова, което Италия може да даде на подобен характер. Тя принадлежи към равенската аристокрация; образована в манастир и пожертвувана заради богатство, от дъщерински дълг и т.н.

Ужасно съм влюбен, но те заминаха за много месеци — и само надеждата крепи истински живота у мене.

Твой

Б.“