Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До господин Мъри
Ла Мира, близо до Венеция, 15 юли 1817 г.
„Свърших (т.е. написах — после идва пиленето и лъскането) деветдесет и осем строфи от четвъртата Песен, която смятам да бъде заключителна. Вероятно ще излезе колкото третата, защото вече достигна размерите на първата и втората. Според мен някои части от нея са много добри, т.е. ако приемем, че предишните три са добри, но ще видим. Във всеки случай, добри или лоши, стилът им е доста различен от предишния — не е толкова метафизичен, което, така или иначе, ще внесе някакво разнообразие. Оня ден ви изпратих «тялото на колоната» като образец, т.е. първата строфа. Може да очаквате да пристигне към есента, ако е речено да стане до това време, когато ще духат не само есенни ветрове.
Дадох на Луис, който е във Венеция (във или по Канале Гранде), откъсите от «Лала Рох»[1] и «Мануел»[2] и може би от опърничавост той харесва второто и не е особено прехласнат по първото творение. Според мен «Мануел», с изключение на две-три закачки, е тежък като кошмар, предизвикан от лошо храносмилане.
За откъсите мога да съдя само като откъси, но предпочитам, «Пери» пред «Сребърното було». Стиховете в «Сребърното було» малко му са се опрели, а ужасите са го позатруднили. Характерът на измамника обаче е предаден прекрасно, а замисълът дава широк размах на таланта му — не се съмнявам, че като цяло ще се получи красиво и съвсем арабескно.
Последното ви писмо не изобилствува с информация и поне досега не е последвано от друго. Затова не знам нищо за вашите грижи или за нечии други грижи, тъй като никой освен вас не ми пише, без да казва неприятни неща, та няма да съжалявам, ако получа известие от вас. Едва ли има някаква вероятност — в случай че успея по някакъв начин да уредя личните си дела — скоро да се върна или да заживея пак в Англия, тъй че онова, което ми кажете, ще е всичко, което ще мога да узная или което ще ме интересува за любимото царство на Гръб Стрийт[3], за черните братя и обществото на учените сестри в онова обширно предградие на Вавилон[4]. Не се ли е пръкнало някое ново литературно бебче на мястото на починалото, на заминалото, на умореното и усамотеното? Няма ли проза, няма ли стих, няма ли нищо?“