Джордж Байрон
Писма и дневници (82)

До Джон Хамилтън Ренолдс^[1]

„Сър,

Отсъствието ми от Лондон допреди няколко дена, както и разни дела през същото това време, ми попречиха да ви съобщя, че наскоро получих книгата ви^[2] с посвещение и моля да приемете моите благодарности за двете с най-добри пожелания за успех на творбата и нейния автор. Като произведение на млад човек поемата говори благоприятно за вашия талант и обещава нови постижения в бъдещето повече от всяка друга, която в момента мога да си спомня. Не зная дали възнамерявате да продължите литературното си поприще, нито имам право да се интересувам от това, но в каквато и насока да развиете способностите си, ако те не ви донесат известност, за това ще бъдете виновен единствено вие самият. Разбира се, щастието зависи от поведението и дори славата не може да бъде достатъчна компенсация за вътрешните угризения и самообвинения. Простете ми, че говоря с такъв сериозен и наставнически тон на човек, който не е много по-млад от мен. Но макар по отношение на възрастта да нямам кой знае каква преднина, съдбата много рано ме остави сам да се оправям на тоя свят къде ли не и с кого ли не и аз се сдобих с опит, който щеше да принесе по-голяма полза на всеки друг освен на мене. Впрочем моята работа с вас е като с автор и засега ще се огранича именно с това.

Първото нещо, което един млад писател трябва да очаква и въпреки това най-трудно понася, е критиката. Аз не можех да я търпя — оттогава минаха много години, случиха се много неща и сега си спомням за това със съжаление. Виждам, при едно безпристрастно сравнение, че собственото ми отмъщение е било по-силно от самото предизвикателство.^[3] Вярно, тогава бях много млад — това може да е известно извинение пред ония, които нападах, но за мен извинение няма. Най-добрият отговор на всички възражения е да започнеш да пишеш по-добре и ако и тогава враговете ти не го признаят, то светът рано или късно ще го признае. От друга страна, човек не трябва да се отчайва. Да ти се противопоставят не значи, че вече са те победели, макар че плахият ум е склонен да вижда във всяка драскотина смъртоносна рана. У д-р Джонсън има нещо, което си заслужава да се запомни: «Критиката не може да унищожи никого, но самокритиката може.» Надявам се, че няма да се сблъскате с много пречки, но ако все пак това стане, ще видите, че просто трябва да ги прескачате. Да ги събори с ритник е първото решение на всеки млад и пламенен дух — нещо, което в момента е приятно, но впоследствие не. По тоя въпрос ви говоря с оглед на моите собствени размишления. Какво мислят или казват другите, е второстепенно съображение, поне така е било винаги с мен, но едва ли може да служи като общовалиден принцип. Онзи, който иска да си пробие път в живота, трябва да накара света да повярва, че е бил създаден за него, а сам да спазва най-точно всички негови изисквания. Още веднъж ви благодаря за хубавия подарък.

Имам чест да бъда ваш задължен и покорен слуга:

Байрон“