Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До господин Колридж
Пикадили, 31 март 1815 г.
„Уважаеми господине,
С удоволствие ще изпълня молбата ви, въпреки че от нея няма нужда, тъй като, надявам се, сред нас все още се намират хора с достатъчно добър вкус независимо от факта, че мнозина от «занаята» са жалки и користни, особено когато обстоятелствата ги поощряват. Вярвам, че не допускате временните увлечения на така наречената публика по фаворитите на момента да ви обезсърчават и угнетяват. Опитът отрича трайността на подобни пристрастия. Достатъчно дълго сте живели и сте видели как повечето от тях отшумяват, а сигурно ще надживеете още много такива неща — имам предвид физически, не поетически, защото не бих искал да ви обиждам с подобни сравнения.
Ако ми позволите да изразя мнение, бих казал, че досега не съм срещал подобно начало на трагедия. В лицето на Кийн имаме актьор, достоен да изрази мислите на героите, които тъй внушително сте въплътили. Мога само да съжалявам, че ролята на Ордонио вече беше дадена на друг, преди той да се появи в Друри Лейн. От много години насам не сме имали творба, която би могла да се мери с «Угризения-на съвестта»[1]. Според мен начинът, по който пиесата се прие, е достатъчен, за да окуражи най-възвишените надежди както на публиката, така и на автора. Надявам се, че сте избрали поприще, което ще ви носи само успехи. Моите почитания към господин Баулс. Имам чест да бъда ваш задължен и покорен слуга.
Б.
Р.S. Споменавате моята «Сатира»[2], моя памфлет или както искате го наречете. Мога само да кажа, че го написах, когато бях много млад и много сърдит, и оттогава все ми е трън в очите; най-вече защото повечето люде, върху които излях злъчта си там, впоследствие ми станаха познати, а някои — приятели, което «сипа още огън и жупел връз главата на врага», и те ми простиха твърде лесно, за да мога аз да си простя. Пасажът, който се отнася до вас, е дързък, заядлив и доста плосък. Въпреки че отдавна съм направил всичко възможно, за да спра разпространението на цялата тая работа, винаги ще съжалявам за необуздаността или за обобщенията на моите нападки.“