Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До Анри Бейл
Генуа, 29 май 1823 г.
„Сър,
Сега, когато вече знам на кого дължа онзи ласкателен отзив в “Рим, Неапол и Флоренция" от 1817 г., подписан от господин Стендал, мисля, че подобава да върна своите благодарности (колкото и да са нежелани или нежелателни) на мосю Бейл, с когото имах честта да се, запозная в Милано през 1816 г. Вие ми оказахте твърде голяма чест с нещата, които имахте любезността да кажете в това произведение. Но удоволствието, което получих от похвалите, не е по-голямо от чувството, което, изпитах, когато впоследствие разбрах (съвсем случайно), че всичко това дължа на човек, чието добро мнение беше наистина цел на моите амбиции. Толкова много неща се промениха оттогава в миланското общество, че не смея да ги припомням. Някои са мъртви, други в изгнание, трети — в австрийските тъмници. Бедният Пелико.[1] Надявам се, че зад железните решетки на самотата му неговата муза ще го утешава донякъде — тя пак ще ни носи наслада, когато на нея и на поета бъде върната свободата.
От вашите творби познавам само „Рим“ и пр., биографиите на Хайдн и Моцарт и брошурката върху Расин и Шекспир. Досега не съм имал щастливата възможност да се сдобия с „История на живописта“.
Ще си позволя да се спра на един пасаж от вашите наблюдения в памфлета — отнася се за Уолтър Скот. Вие казвате, че „неговият характер не е достоен за възхищение“, но заедно с това говорите за творбите му по начин, който те наистина заслужават. Познавам Уолтър Скот отдавна и добре, а освен това съм го виждал в ситуации, които показват истинския характер. Уверявам ви, че неговият характер наистина заслужава възхищение — от всички хора той е най-откритият, най-достойният и най-милият. Нямам нищо общо с политическите му възгледи. Те се различават от моите, което ме затруднява да се изказвам върху тях. Но и в политиката той е напълно искрен. Искреността може да е непретенциозна, но никога не може да бъде сервилна. Затова ви моля да поправите или омекотите този пасаж. Може би ще изтълкувате моята натрапчивост като желание да блесна с престорена искреност, понеже и аз самият съм писател. Отдайте го на каквото искате, но моля ви, повярвайте на истината. Аз твърдя, че Уолтър Скот е пределно добър човек за човешките възможности, защото го познавам лично.
Ако ми окажете честта да отговорите на писмото ми, мога ли да ви помоля да го направите бързо? Тъй като е възможно (макар и не още окончателно решено) обстоятелствата да ме отведат отново в Гърция. Сегашният ми адрес е в Генуа, където бих могъл да получа бърз отговор или пък да ми бъде препратен оттам, където и да се намирам.
Моля ви, смятайте ме с един жив спомен от краткото ни запознанство и надежда някой ден да го възобновим
за ваш задължен и покорен слуга