Джордж Байрон
Писма и дневници (91)

До господин Мур

„Grata supevenient^[1] и пр. и пр. Бях ти писал отново, но изгорих писмото, защото помислих, че сериозно си се обидил от моя мързел, а и не бях сигурен как ще приемеш палячовщините, които съдържаше. Междувременно получих твоето писмо и нещата се оправиха.

Бях изгубил всякаква надежда, че ще ми пишеш. Всъщност това «grata supevenient» трябва да бъде в сегашно време, защото сега изглежда, че то се отнася до настоящата ми драсканица, а в действителност се изпълних с това достойно чувство, когато получих посланието ти от Килкени.

Горкият Уитбред умря вчера сутринта — една внезапна и тежка загуба. Здравето му беше разклатено, но все пак не очаквахме такъв фатален пристъп. Той падна и повече не продума. Мисля, че Пери хвърля вината за смъртта му върху Друри Пейн — колко утешаващо и насърчително за новия Съвет. Нямам съмнение, че… който е доста пълнокръвен, незабавно ще си пусне малко кръвчица, а тъй като и аз след женитбата загубих доста от бледността си «horresco referens»^[2] (защото мразя дори умерената пълнота) и онази приятно стройно фигура, която бях постигнал, когато за първи път се запознахме, съм доста обезпокоен от известието на «Морнинг Кроникъл». Сигурно всеки съжалява за загубата на Уитбред. Той наистина беше един голям и много добър човек.

Париж е превзет повторно^[3]. Предполагам, отсега нататък всяка година ще го превземат поне по веднъж. В последните сражения, както сега се случва и на много други, загубих един роднина — горкия Фредерик Хауърд, най-достойния представител на рода си. Последните години малко съм общувал със семейството му, но от него съм видял и за него съм чувал само добро. Братът на Хобхаус е убит. С една дума, разрухата не скъпи милостите си за никое семейство.

Угаснаха всякакви надежди за република и ние сме принудени да продължаваме при старата система. Но вече ми става лошо от политиката и кланетата, а успехите, които Провидението сипе върху лорд Касълрей, само доказват, че боговете ценят много малко човешкото благоденствие, щом като допускат този… и онзи пиян ефрейтор, стария Блюхер, да тормозят тези, които далеч ги превъзхождат. От това, разбира се, изключвам Уелингтън. Той е истински мъж — Сципионът на нашия Анибал. И все пак за успеха си при Ватерло да се благодари на руските студове, които унищожиха елита на френската армия.

Ей, Мур, какви са тия богохулства по адрес на Парнас и Мойсей? Срамувам се заради теб. Няма ли да направиш нещо за драмата? Умоляваме те да напишеш опера. Грешката на Кинърд^[4] беше отчасти и моя. Аз исках да си в Съвета повече от всичко, той също. Но сега вече се радваме, че ти излезе по-умен, защото тая работа май ще излезе доста неприятна.

Кога ще те видим в Англия? Сър Ралф Ноел (бившият Милбанк — не обещава обаче скоро да стане почившият Ноел) установи, че един човек не може да обитава две къщи, и ми предостави дома си на север. Има опасност лейди Б. да легне там през ноември.^[5] Сър Р. и Нейна светлост тъща ми ще се настанят в Къркби — някогашна собственост на лорд Уентуърт. Може би ти и госпожа Мур ще ни посетите в Сиъм през есента? Ако дойдете, ти и аз (без съпруги) ще се развеем до Единбург, за да прегърнем Джефри. Не е на повече от стотина мили от нас. Всичко това, заедно с други важни въпроси, ще обсъдим, като се видим, което се надявам да стане, когато се връщаш. Няма да напускаме града преди август.

Твой… и т.н.“