Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Letters and Journals, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
Деница Минчева (2013)

Издание:

Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници

Английска. Първо издание

Редактор: Марта Симидчиева

Подбор: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

ДИ „Народна култура“, София, 1985

Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927

История

  1. — Добавяне

До Джон Хобхаус

Метаксата, 11 септември 1823 г.

 

„Драги ми Хобхаус,

Това писмо ще бъде предадено от капитана на «Херкулес» Скот, който ме доведе тук и се държа много добре с мене. Той е един чудесен морски вълк и през цялото пътуване страшно ни забавляваше. Освен това е брат на двама от избирателите ти и затова си длъжен да му поднесеш почитания и, разбира се, малко грог, с който той най-редовно услажда повечето от часовете на денонощието. Голям чешит е, уверявам те, но ти ще разбереш това от пръв поглед.

Получих твоето писмо и писмата на Комитета, на които отговарям с настоящото. Ще се опитам да изпълня задълженията си към него и към каузата.

Когато пристигнахме тук в началото на август, отсрещният бряг беше блокиран от турската флота. Носят се най-различни слухове за разцепление сред самите гърци и понеже гръцката флота не е излязла (и доколкото знам, още я няма), Блакиер се върна пак у дома си или поне е тръгнал за натам. Нямам никакви съобщения от Морея и другаде. При тия обстоятелства, към които се прибавя и нежеланието на капитан Скот (естествено) да рискува своя кораб в района на блокадата без застраховка за цялата му стойност, аз реших да остана тук и да чакам удобен момент за прехвърляне. Разбира се, и за да посъбера, ако е възможно, някакви по-определени сведения. Междувременно направих една обиколка из хълмовете както едно време, после се прехвърлих в Итака, която, като добавка към Троада, всеки бивш пътешественик в Гърция би искал да види. Много съм доволен и от двете места. Освен това бяхме посрещнати извънредно любезно от всички власти, военни и граждански, от резидента полковник Напиър (чието име и слава ти е известна) и офицерите от осми полк — с една реч, от всички наши сънародници.

Гостоприемството им тук и в Итака беше наистина много впечатляващо: обедите са убийствено нещо за човек със слаб стомах. Те също така настояваха да ни настанят, но аз не исках да злоупотребявам с любезността им, затова сега съм тук в едно много хубаво селце — между планините и морето, в очакване на това, което Наполеон нарича «марша на събитията». Събитията обаче нещо държат в тайна своя марш, но по всичко изглежда, че има разцепление и че Маврокордатос не е на власт (други казват, че отново е), което би било жалко, тъй като той е единственият цивилизован човек (on dit)[1] сред освободителите.

Турската флота отплува и постави петнадесет алжирски кораба да патрулират в Залива.

Тогава Браун и Трелъни заминаха с кораб към един район на брега, който е извън блокадата, с писма от мен до гръцкото правителство, за да го уведомя за евентуалното пристигане на кораба, посочен от Комитета, и да го подготвя да приеме неговия товар. Скоро след като пристигнах тук, писах писмо и на Маркос Боцарис в Акарнания и платих доста пари, за да го изпратя по една малка лодка, която се промъкна през блокадата. Той отговори и поиска да отида при него, като каза, че на следващия ден (след датата на писмото си) щял да влезе в сражение с турците. Наистина го направи и беше убит, но хората му спечелиха битката. Всички казват, че се държал много храбро, докато не бил смъртно ранен. Това е много неприятно във всяко отношение, да не говорим за загубата на човека, защото именно на него (вожда на сулиотите[2]) ме бяха препоръчали и не мога да имам същото доверие на неговия наследник, който е неизвестен.

Тук наех четиридесет сулиоти. Снабдих ги с оръжие (чрез полковник Напиър, който, ми ходатайствува пред генерал Адам), и преди няколко дена ги изпратих при техните сънародници, когато блокадата частично беше разбита. Те ми струваха, както и прехвърлянето им, значителна сума, но беше преценено, че е най-разумно да чакам разпореждания от Триполица, преди да определя мястото, където ще се насоча с одобрението на гръцкото правителство.

Освен това похарчих около сто долара в помощ на гръцките бежанци в Итака и за едно мориотско семейство, което беше в окаяно положение.

Турците са струпали военна сила в Акарнания, но човек изобщо не може да разчита на сведенията. Информацията от единия ден се опровергава от новините на следващия Съществуват големи разцепления и трудности. Няколко чужденци са си отишли отвратени, но това се случва. В момента намерението ми е да остана тук или там, докато все още виждам смисъл и възможност да допринеса с нещо за каузата. Не мога да скрия обаче нито от тебе, нито от Комитета, че гърците са повече застрашени от собствените си разногласия, отколкото от вражеските нападения. Непрекъснато се говори за измяна и за най-различни фракции. Подозират чужденците и искат единствено и само пари. Не приемат никакви тактически предложения и както чувам, не са много любезни към чуждите офицери, които са на тяхна служба.

Предавам това като сведение от втора ръка, но и сам не бих могъл да кажа много хубави работи за хората, които виждам тук. Сатурналиите[3] все още не са възвисили роба. Понеже знаеш какво представляваха по-рано, няма нужда да говоря, много по този въпрос.

Моля те, пиши как си. Аз съм в добра форма за пътуването и издържах на горещото слънце по хълмовете на този остров и в Итака като един слънчев часовник.

Твой предан:

Н. Б.

Р.Ѕ. Изпратих лекарства за ранените в Месолонги; Матакса (комендантът на града) настоява много да отида там. Но първо трябва да получа отговор от правителството в Триполица и да следя за пристигането на комитетския кораб. Когато тия неща се уредят, няма да има значение къде ще бъде, още повече, че толкова разбирам от укрепяване на обсаден град, колкото «честта е от полза в хирургията».[4]

Вчера полковник Напиър ми каза, че на остров Корфу се разправяло, че двамата с него сме се скарали за някакво оръжие на борда на моя кораб, че последният бил превзет след известна съпротива и т.н. и т.н., с една дума, проклета лъжа. Просто я споменавам, за да я опровергаеш и да се изсмееш, ако случайно стигне и до твоите уши. Напиър каза, че ако го освободят (временно) от длъжност, той ще дойде също. Сигурно знаеш, че е прочут войник, един от ония, на които Джон Мур казва: «Браво, мои майори»[5] Помислили, че е мъртъв, и го изоставили в Коруна, а той е все още жив и в най-добра бойна форма. Освен това е чудесен човек, много го обичат и е заклет либерал. Помоли ме да кажа на Комитета, запомни, без много шум, че иска да влезе във връзка с тях. Той е точно човек за водач, стига това да може да се уреди.“

Бележки

[1] Казват (фр.). — Б.пр.

[2] Сулиоти — военно съсловие в Албания.

[3] Сатурналии — римски празник през декември в чест на Сатурн. Траел една седмица, през която царяло пълно безредие, разюзданост, съдилищата били затворени, не можело да се започне война и нарушителите на закона не можели да бъдат наказвани.

[4] «Хенри ІV», първа част, пето действие, първа сцена. — Б.пр.

[5] „Хенри ІV“, първа част, пето действие, първа сцена, с. 158. — Б.пр.