Джордж Байрон
Писма и дневници (132)

До господин Мъри

„Пристига поща след поща без никакви известия от вас дали сте получили няколкото пакета (освен първия), които изпратих през последните два месеца и които трябва отдавна да се пристигнали. И понеже се споменават и в други писма, поне трябва да ми кажете дали са дошли, или не. Не очаквам от вас да пишете често и дълги писма, защото времето ви е много заето, но когато ви се изпращат пратки, които са стрували доста усилия да се напишат и големи главоболия, докато се препишат, поне трябва да ме освободите от напрежението, като незабавно ме известите с обратната поща на адрес направо в Равена. Естествено, като се има предвид какви са континенталните пощи аз с нетърпение очаквам да чуя, че са пристигнали. Особено ненавиждам преписването в такива размери и ако имаше някой, който може да преписва омацаните ми ръкописи, щях да му дам всичко, което получа от тях, заради труда му. Единственото нещо, което искам, са два реда, че в еди-кой си ден сте получили еди-кой си, пакет. Поне за шест от тях не сте ми съобщили. Това не е нито любезно, нито учтиво.

Освен това имам друга причина да ви карам да побързате и това е, че нещо се готви в Италия, което скоро ще прекъсне всички сигурни съобщения и ще разпилее по разни посоки английските пътешественици, известни с обичайната си издръжливост при неразбории в чужбина. Събитията в Испания и Франция размърдаха италианците и нищо чудно: достатъчно дълго ги тъпкаха. Това може би ще бъде покъртителна гледка за чувствителния пътешественик, но не и за мен, живеещия тук, който, естествено, желае този народ да получи своето право. Ако местните хора ми позволят, ще остана да видя какво ще излезе от цялата работа и вероятно ще се присъединя към тях като Дъгалд Далгъти^[1] и неговия кон в случай на нужда. Защото за мен ще бъде най-интересното събитие и гледка да видя как италианците натикват варварите от всички страни обратно в бърлогите им. Достатъчно дълго живях сред тях и ги обичам тъй, както не обичам никой друг народ на света. Но им липсва единение, нямат принципи. Затова се съмнявам в успеха им. Въпреки всичко те сигурно ще се опитат и ако го направят, каузата им ще е добра. Едва ли има италианец, който да мрази австрийците повече от мен. С изключение на англичаните, австрийците са най-гадното племе, което някога е живяло под небосклона.

Ако нещо стане обаче, много се съмнявам, че ще мине тъй спокойно, както в Испания. Революциите, естествено, не се правят с розова вода там, където господарите са чужденци.

Пишете, докато е възможно, защото вероятността да станат разни безредици е почти ези-тура и това ще забавя пощата в бъдеще.

Ваш и т.н.“