Джордж Байрон
Писма и дневници (21)

До Огъста Байрон

„Мила моя Огъста,

Сигурно ще се изненадаш, като получиш второ писмо от мен толкова скоро след първото (особено като знаеш, че нямам този навик), но работата, за която ти споменах малко загадъчно, ме принуждава да го сторя. Преди да ти я разкрия обаче, искам да я запазиш в най-строга тайна, защото ако разбера, че се е разчула, с цялото ни приятелство, с цялото ни доверие един към друг е свършено. Не възприемай това встъпление като заплаха, целяща да те насили да изпълниш молбата ми; просто искам да те накарам (независимо дали ще се съгласиш, или не) да запазиш мълчание. Ако се съгласиш, ще ти бъда особено задължен, но, повярвай ми, моето уважение към теб няма да намалее, ако ми откажеш. Работата накратко се състои в следното: като всички млади хора, току-що пуснати на свобода, и особено такива като мене, които са се избавили от робството в майчината си къща, аз напоследък се поразпуснах и в резултат на това имам нужда от пари. Сигурно веднага ще си помислиш, че се каня да ти поискам. Не, даже да ми предложиш хиляди, заявявам най-тържествено, че ще ти откажа без колебание и не бих приел, дори ако ме заплашва гладна смърт. Онова, което очаквам и желая, е да ми станеш гарант за няколкостотин лири пред един човек (от лихварското племе), който ми предложи заем, при условие че мога да му представя допълнителна гаранция, че няма да го загуби. Причината за това изискване е, че още съм непълнолетен и после мога да откажа да платя дълг, взет в непълнолетна възраст. Ако доживея до пълнолетие, не се съмнявай, че ще изплатя парите, тъй като притежавам имущество, дето струва сто пъти повече от сумата, която ще заема, ако ли пък някой пищов или треска прекъсне нишката на моето съществуване, нещо, което между другото смятам за доста вероятно, ти ще получиш половината приходи от въглищата^[1], които се трупат от десетгодишната ми възраст, и няма да загубиш кой знае колко, ако изплатиш дълг от седем-осемстотин лири при положение, че разполагаш със седем-осемстотин хиляди. Далеч съм от мисълта да изисквам от тебе обещание, което ще развали или понижи мнението ти за мене. Ако смяташ, че това ще породи подобни последствия, прости нахалството ми и забрави всичко. Имам много приятели, повечето от които се намират в същото положение. Що се отнася до ония, които не са, аз съм прекалено горд, за да се обърна към тях, защото мразя да се чувствувам задължен. Знаеш, че ненавиждам роднините си, и кой тогава освен теб мога да занимавам с тая работа? Затова и отправям молба към теб и ако ще ме разочароваш, поне ми спести съветите на моите настойници и нека волята ти да се изрази в мълчание. Знам, че ще ме помислиш за глупак, ако не и престъпник, но сама ми го кажи и недей разказва за моите недостатъци на другите, даже и на онзи нафукан благородник графа, който може да има много качества, но определено е несимпатичен, а пък онова бъбриво конте Хансън още по-малко би извинил слабостите на едно момче. Аз просто правя експеримент дали една жена може да пази тайна — дано да не се излъжа. Ако се съмняваш дори съвсем мъничко в моята честност, или се страхуваш, че поемаш прекален риск, не се колебай в отказа си. Сбогом. Очаквам с нетърпение отговор независимо дали ще се съгласиш, или не.

Р.Ѕ. Извинявай за многобройните грешки, които вероятно се съдържат в това писмо, но за прошка трябва да молят състоянието, в което се намирам, и бързината, с която писах.

Байрон“