Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До Джон Пигот[1]
Пикадили №16, 16 август 1806 г.
„Драги ми Пигот,
Не мога точно като Цезар да кажа: «Дойдох, видях, победих», и все пак най-важната част от това лаконично описание на успеха подхожда на сегашното ми положение. Защото, макар че госпожа Байрон си направи труда да «дойде» и да ме «види», твоят покорен слуга излезе победител. След упорита няколкочасова битка, по време на която ние понесохме значителни загуби поради бързината, с която врагът ни обстрелваше, накрая той се оттегли в безредие, оставяйки артилерията си, бойни съоръжения и известен брой пленници. С една реч, при сегашния си поход той претърпя решително поражение. За да бъда по-понятен, ще ти кажа, че госпожа Байрон си заминава незабавно, а аз, с всичките си лаври, отивам в Уърдинг на Съсекския бряг, където трябва да адресираш следващото си писмо (до поискване). Като получиш второто ми римотворство[2], сигурно ще си помислиш колко плодовита е моята муза. Горкото момиче. Но тя роди отдавна и тук приложеният й плод излезе на бял свят още преди няколко години. Открих го случайно в четвъртък сред едни стари книжа. Преписах го наново, прибавих съответната дата и искам да се публикува заедно с другата челяд. Мислех че твоето отношение към последното й отроче ще съвпадне с моето, но просто ми беше невъзможно да го облека другояче, тъй като изцяло се основава на факти. Престоят ми в Уърдинг няма да превиши три седмици и сигурно ще ме видиш отново в Саутуел в средата на Септември. Предположението на твоите съседи относно спътница в бягството ми[3] е абсолютна нелепост и само ще напълни главата на момичето с разни идеи, които, честна дума, никога не съм имал намерение да й втълпявам. Между впрочем би ли предал на Ридж[4] да спре печатането на стихотворенията, докато не му се обадя, защото съм решил да ги преработя основно. Тази забрана не се отнася за двете последни работи, които ти изпратих в писмата си. Извини ме за това скучно и глупаво писмо, но в главата ми е същински хаос от абсурдни образи и е пълна с мисли за работа, за разни приготовления и проекти. Ще очаквам отговор с нетърпение и повярвай, нищо друго не би ми доставило по-голямо удоволствие от едно твое писмо.
Твой: