Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До господин Мъри
Венеция, 29 октомври 1819 г.
„Писмото ви от петнадесети пристигна вчера. Жалко, че не споменавате нищо за дългото писмо до госпожа Байрон, което изпратих преди два месеца от Болоня на вашия адрес. Моля ви, кажете ми дали това писмо се е получило и дали е препратено? Не споменавате нищо за вицеконсулството на равенския патриций[1], откъдето заключавам, че работата няма да стане.
Бях написал около стотина строфи от третата песен на Дон Жуан, но начинът, по който са приеха първите две, не е никак окуражителен нито за вас, нито за мен, за да продължавам.
Също така бях написал около 600 стиха от една поема, «Видението на Данте»[2]. Темата е един поглед върху Италия от миналото до наши дни. Малко преди смъртта си Данте говори сам и засяга всички важни въпроси във формата на пророчество, подобно на Ликофроновата Касандра[3]. Но в момента и двете неща са в застой.
Дадох на Мур, който отиде в Рим, Автобиографията си, която стига до 1816 г., в ръкопис на 78 листа във формат фолио. Дадох му я да я съхранява, заедно с други мои ръкописи — един дневник от 1814 г. и др. И двете неща няма да се публикуват приживе. Когато се вкочаня, правете с тях каквото желаете. Ако междувременно искате, можете да ги прочетете или покажете на който вие угодно — не ме интересува.
Автобиографията е във формата на Записки, не Изповеди. Не съм включил любовните си истории (освен най-общо), както и много други важни неща (понеже не трябва да компрометирам други хора), тъй че тя е като пиесата за Хамлет: «ролята на Хамлет е махната по специално усмотрение». Иначе там ще намерите разни идеи и други забавни неща, подробно описание на женитбата ми и нейните последствия, което отговаря на истината дотолкова, доколкото една засегната страна може да се придържа към нея, защото не се съмнявам, че всички си имаме предразсъдъци.
Не съм чел Автобиографията повторно, след като я написах, така че не знам дали някои неща не се повтарят или изобщо какво има в нея. Мур и аз прекарахме много весели дни заедно.
Вероятно ще трябва да се върна в Англия заради работите си или на път за Америка. Кажете ми, получихте ли едно писмо за Хобхаус, който сигурно ви е предал съдържанието му? Разбрах, че венецуелските губернатори имат заповед да оказват гостоприемство на емигранти. Искам да отида там. От мен ще излезе добър южноамерикански плантатор. Ще взема със себе си своята извънбрачна дъщеря Алегра и ще се заселя във Венецуела. И накрая писах доста дълго писмо на Хобхаус да се осведоми по въпроса от Пери, който, предполагам, е най-добрият топограф и глашатай на новите републиканци. Моля ви, пишете!
Ваш
Р.Ѕ. Мур и аз само се смяхме. Той ще ви осведоми за моето «местонахождение» и всичките ми действия понастоящем. Те са както обикновено. Не трябва да позволявате на ония приятели да публикуват разни фалшиви «Дон Жуани», но не слагайте моето име, защото имам намерение да разцепя… като кратуна в предговора, ако реша да продължа поемата.“