Джордж Байрон
Писма и дневници (42)

До госпожа Катерин Гордън Байрон

„Мила мамо,

Съжалявам, че няколко от моите писма не са пристигнали, както разбрах от последното ви писмо, и особено едно много дълго, което ви писах миналия ноември от Албания, когато посетих пашата на тази провинция. Флечър също пише непрекъснато на своята съпруга. Господин Хобхаус, който ще препрати или сам ще ви връчи това писмо, е на път за Англия. Той ще ви уведоми за различните ни пътешествия, но за моето завръщане не мога да ви кажа нищо със сигурност. Вероятно по някое време той ще се появи в Нотингамшир, но Флечър, когото връщам обратно, защото е в тежест (английските слуги са много жалки пътешественици), ще го замести междувременно и ще ви опише нашите странствувания, които са доста големи. Писах ви две кратки писма от тази столица, от Смирна, от Атина и други части на Гърция и от Албания, чийто паша изпрати своите почитания до моята майка и ми каза, че не се съмнявал в благородническия ми произход, понеже съм имал “малки уши, чуплива коса и бели ръце". Той беше много любезен с мен, помоли ме да го смятам засвой баща, даде ми охрана от четиридесет войници през горите на Акарнания. Но за това и разни други неща съм ви писал надълго, и нашироко и все още се надявам, че ще получите писмата ми. Спомням си как в Янина Махмут паша, внук на Али паша (едно малко момченце на десет години с големи черни очи, за които нашите дами биха дали всичко, и с правилни черти, характерни за турците), ме попита как тъй съм тръгнал да пътувам толкова млад, без придружител, който да се грижи за мене. Този въпрос ми биде зададен от малкия мъж с цялата сериозност на шестдесетгодишен господин. Не мога да се впускам в подробности, защото времето ми позволява, само да ви кажа, че съм имал много уморителни преживявания, но нито едно отегчително и единственото нещо, от което се страхувам, е че ще стана като странствуващите цигани и собственият ми дом ще започне да ми се струва скучен. Казаха ми, че това често се случвало с хора, които имат навик да скитосват, и аз наистина усещам нещо подобно и у себе си. На трети май плувах от Сестос до Абидос — нали знаете историята за Леандър, само че аз нямах Херо, която да ме посрещне на брега^[1]. Също така прекарах около две седмици в Троада. Гробниците на Ахил и Есиет^[2] все още съществуват в едни големи могили, подобно на тия, които положително сте виждали на север. Оня ден бях в Белград (едно селце в околностите), за да видя къщата, построена на мястото на къщата на лейди Мери Уъртли. Между впрочем Нейна светлост е послъгала, доколкото мога да преценя, но много по-малко в сравнение с всяка друга жена в нейното положение. Посетих всички главни джамии по силата на един ферман. Това е благоволение, което рядко се разрешавана неверници, но заминаването на посланика ни помогна да го получим. Плувах нагоре по Босфора до Черно море, около стените на града и наистина сега го познавам по-добре от Лондон. Надявам се някоя зимна вечер да мога да ви смая с повече подробности, но сега трябва да ме извините. Не съм в състояние да пиша дълги писма през юни. Връщам се в Гърция, за да прекарам там лятото, и нямам намерение да прониквам по-навътре в Азия, защото вече видях Смирна, Ефес и Троада. Пиша ви често, но не трябва да се безпокоите, когато не получавате писмата ми. Имайте предвид, че по-далеч от Малта нямаме редовна поща. Ще ви моля за в бъдеще да пращате писмата си там, не в този град. Флечър е голям нещастник и непрекъснато се нуждае от удобства, без които аз спокойно мога да мина. Пътуването много му омръзна, но не трябва да вярвате на разказите му. Той непрекъснато хленчи за пиво и почивка, за съпругата си и дявол знае още за какво. Не съм нито разочарован, нито отвратен. Видях и най-хубавото, и най-лошото. Прекарах дни наред в двореца на паша, спах много нощи в един краварник и намирам, че навсякъде хората са кротки и любезни. Прекарах известно време и с гръцки големци в Морея и Ливадия^[3] и въпреки че стоят по-ниско от турците, те са по-добри от испанците, които пък превъзхождат португалците. За Константинопол можете да прочетете много правдиви описания в различни пътеписи, но лейди Уъртли прави странна грешка, като казва: „Свети Павел“^[4] ще изглежда много жалка пред „Св. София“. Бил съм и в двете и съм ги разглеждал внимателно и отвън, и отвътре. Без съмнение „Св. София“ е по-интересна поради старинността си и поради факта, че всички гръцки императори от Юстиниан насам са били коронясвани в нея, а няколко са били и убити на олтара й. Освен това турските султани често я посещават. Но все пак тя отстъпва по красота и размери на някои други джамии, особено на „Сюлейман“ и др., и дори не бива да се споменава редом със „Св. Павел“. Във всеки случай аз лично предпочитам готическата катедрала на Севиля пред „Св. Павел“, „Св. София“ и всички останали религиозни сгради, които съм виждал. Стените на сарая са като стените на градините в Нюстед, само че по-високи. Иначе са от същия вид. Разходката на кон покрай стените на града откъм сушата е прекрасна. Представете си четири мили грамадни назъбени стени, покрити с бръшлян, над които се издигат 218 кули. От другата страна на пътя има турски гробища (най-красивото място на света), обрасли с огромни кипариси. Видях развалините в Атина, в Ефес и Делфи, прекосих по-голямата част от Турция и много други части на Европа и даже Азия, но никъде не съм виждал такова произведение на природата или на изкуството, както тази гледка от двете страни на пътя, от седемте кули до края на Златния рог^[5]. А сега за Англия. Не сте получили томчето със стихотворения на моя приятел Хобхаус. То излезе преди няколко месеца и трябва да го прочетете. Радвам се за „Английски барди“ и т.н. Сигурно сте забелязали, че в новото издание има много допълнения. Получихте ли портрета ми от Сандърс, на Виго Лейн в Лондон? Той беше завършен и платен много преди да замина. Моля ви, кажете да ви го донесат. Изглежда, че сте голям читател на списания, откъдето се сдобивате с толкова информация, цитати и пр.? Макар да се радвам, че получих мястото в Камарата без помощта на лорд Карлайн, не искам да имам нищо общо с човек, който отказа да се намеси в случая като мой роднина. Аз съм скъсал с него, въпреки че съжалявам, че ще огорча горката госпожа Лий! Надявам се, че тя е щастлива. По мое мнение господин Боумън трябва да се ожени за госпожица Ръштън. Нашето първо задължение е да не вършим зло, но уви! Това е невъзможно, а второто ни задължение е да го изкупим, ако можем. Момичето с нищо не му отстъпва. Ако стоеше по-долу от него, една сума и обезпечаването на детето би била някаква, макар и слаба компенсация. Но както стоят нещата, той трябва да се ожени за нея. Няма да търпя разни развратни мошеници в имението си и няма да позволя на своите арендатори привилегията, която не разрешавам на себе си, т.е. да прелъстяват дъщерите на съседите. Бог знае, аз също имам много прегрешения, но тъй като съм взел решение да се поправя и напоследък го спазвам, очаквам и този Лотарио^[6] да последва примера ми, като върне момичето в обществото. Иначе кълна се в брадата на баща си! Ще му дам да разбере! Моля ви, погрижете се за Робърт, който сигурно ще страда за своя господар. Горкото момче, никак не му се връщаше! Надявам се, че сте добре и сте щастлива.

Ще ми направите удоволствие, ако ми пишете.

Ваш Байрон

Р.Ѕ Как е Джо Мъри?

6 Юли 1810 г.

Р.Ѕ. Мила мамо, отварям писмото си, за да ви кажа, че Флечър помоли да ме придружи до Морея и аз го вземам, противно на намерението си, което изложих в писмото си.

Ваш Байрон"