Джордж Байрон
Писма и дневници (146)

До госпожа Шели

„Диванът — съжалявам, че не е от вашите мебели — купих в Пиза, след като вие напуснахте.

Удобен е за стаята ми, макар и без особена стойност (около 12 пола^[1]), и предложих да изпратят (вече е изпратен) друг на негово място. Предпочетох да задържа закупения мебел, но твърдо исках да получите в замяна същия или даже по-хубав. Особено неприятна ми е мисълта, че нещо, свързано с духа на Шели, ще продължи да съществува под един покрив с децата на госпожа Хънт. Те са по-мръсни и по-злосторни от самите Яху^[2]. Всичко, което не могат да унищожат с мръсотията си, разрушават с пръсти. Предполагам, че сте получили около деветдесет крони за останките на «Дон Жуан», както и цената на яхтата, която купи капитан Р.^[3] Ако не сте, ще получите и двете. Хънт има парите в наличност.

Що се отнася до евентуални парични трудности, мога само да повторя, че аз ще ви бъда банкер до момента, когато нещата се изяснят, и вие ще сте в състояние да решите какво да правите. Тъй че няма да имате никакви пречки по този въпрос. Бях прикован четири дни на легло в Леричи. Горките Хънтови с шестте си малки негодяйчета лека-полека се оправят, но както обикновено той веднъж поддаде. Такава хотентотска фамилия не съм виждал!“