Джордж Байрон
Писма и дневници (37)

До госпожа Катерин Гордън Байрон

„Мила мамо,

Смятам да отплувам след няколко дни, вероятно преди да получите това писмо. Флечър толкова ми се помоли, че го задържах на служба при мен. Ако не се държи добре в чужбина, ще го върна обратно под конвой. С мен ще бъде един прислужник германец, който е бил в Персия с господин Уилбръм и ми беше горещо препоръчан от д-р Бътлър от Хароу. Той, Робърт и Уилям — това е цялата ми компания. Препоръчителни писма имам премного. Ще ви пиша от различните пристанища, където ще се отбивам, но не трябва да се безпокоите, ако писмата ми се губят. Континентът е в цветущо състояние.^[1] В Париж е избухнало въстание, австрийците бият Бонапарте, тиролците също са се вдигнали. Един мой портрет с маслени бои скоро ще пристигне в Нюстед. Госпожиците Паркинс можеха да си намерят по-добро занимание, вместо да носят миниатюрата ми за копие в Нотингам. Но след като вече са го направили, можете да ги помолите да извадят копия и от другите, които ми харесват повече… Що се отнася до финансите ми, аз съм разорен, поне докато се продаде Рочдейл. Ако от това не излезе нищо, ще постъпя на австрийска или руска служба, може би и на турска, стига турските нрави да ми допаднат. Целият свят е пред мен и аз напускам Англия без капка съжаление и без никакво желание да видя отново това, което се намира в нея, освен вас и сегашното ви обиталище.

Искрено ваш:

Байрон

Р.Ѕ. Моля ви, кажете на господин Ръштън, че синът му е добре и напредва. Мъри също е добре, много по-добре от всякога. Ще се върне след около месец. Раздялата ми с Мъри е едно от малкото неща, за които съжалявам, тъй като неговата възраст не ще ми позволи да го видя отново. Вземам Робърт със себе си. Той ми харесва, защото също като мен е едно самотно животинче.“