Джордж Байрон
Писма и дневници (108)

До Нейна светлост Огъста Лий

„Моя най-скъпа Огъста,

На път съм от Рим за Венеция. От Рим ти писах няколко реда. Хобхаус отиде за малко в Неапол.

По времена престоя си получих две писма от теб — едно от по-отдавна и едно наскоро. Здравето ми се укрепи от топлото време, ездата, излетите в планината и катеренето. Защото, откакто съм пристигнал, живея все на открито.

Ще се радвам да чуя новини от теб, за теб, за твоите и моите деца. Между другото, чувам, че май ми се е родила друга дъщеря^[1] — от дамата, която ще познаеш по това, което ти писах за нея в миналите си писма — имам предвид онази, която се върна в Англия, за да стане Mamma incognito^[2] и за която се моля богу да си остане там. Малко съм смутен и се чудя как да се отърва от това ново творение (което е вече на два-три месеца, макар че получих новините едва в Рим); най-вероятно ще поискам да го изпратят и ще го настаня в някой венециански манастир, за да направя от него добра католичка и (може би) монахиня, тъй като подобни същества са рядкост в нашата фамилия.

Казват, че била много хубава — със сини очи и тъмна коса. И въпреки че никога не съм се преструвал на привързан към майка й, при очертаващата се вечна война и отчуждение със законната ми дъщеря Ада може би не е толкова зле да имам нещо, върху което да положа надеждите си. Трябва все пак да обичам нещо на стари години и нищо чудно обстоятелствата да превърнат това нещастно малко създание в моята голяма и може би единствена утеха.“