Джордж Байрон
Писма и дневници (26)

До Едуард Ноел Лонг

„… Искрено съжалявам, че задълженията на твоето занятие те зоват към битки — но за какво? Можеш ли да ми обясниш? Заради амбициите на деспотизма или капризите на хора, които случайността е поставила в положението на управници и които сигурно стоят по-долу от теб и от мнозина… ти знаеш, не съм страхливец, нито пък ще избягам в случай на опасност. Всъщност в живота ценя твърде малко неща, че да се боя чак толкова от смъртта. Не съм нечувствителен към славата и даже се надявам, преди да намеря вечен покой, да прекарам известно време на военна служба. И все пак не мога да преодолея отвращението си към живот, абсолютно и изключително отдаден на кланета, нито пък бих могъл да нарека наемника другояче освен “роб на кръвта". Прощавай за дръзките забележки, аз пак си правя шега с чувства, които са ти добре познати. Чувал си ме да говоря за тях и преди, но за съжаление без особена полза. Заловил си се с една професия с целия ентусиазъм, надежда и прочее на деветнадесетте си години. Това е напълно извинимо за нашата възраст, но много ми се ще някой да чуе мнението ти по тоя въпрос, когато станеш на петдесет… Като се върнеш от бойното поле, донеси ми скалпа на Месана или брадичката на Бонапарте…"