Джордж Байрон
Писма и дневници (10)

До Джон Хансън

„Любезни господине,

Ваканцията ни започва на пети този месец. Ще си позволя удоволствието да прекарам празниците във вашата къща, ако това няма да ви затрудни. Честно казано, в Саутуел няма да има какво да правя, освен да играя на карти и да слушам напътствените слова на разни стари моми — две неща, които съвсем не са по вкуса ми. От последното писмо на майка ми разбирам, че все още не са ми набавили пони и пойнтери и че лорд Грей е в Нюстед. Без първото ме очаква голяма скука в място като Саутуел; с второто ще ми бъде още по-неприятно, защото, предполагам, че той си е все същият: кара се на селяните, раздува съдебните си пълномощия до безкрай (нали е вече мирови съдия) и по този начин тормози както самия себе си, така и всичко около себе си. Радвам се, че одобрявате пушката ми, и съм щастлив, че я е пробвал такъв забележителен ловец. Надявам се, че вашите кампании срещу яребиците и останалите пернати нямат сериозни последствия. Такива дребни произшествия като загубата на няколко пръста или палец, нещо, с което вие, джентълмените от града сте свикнали, едва ли ще прекъснат спортните ви занимания на открито. Условията, които ще ми предложите, без съмнение ще ме задоволят напълно. Само ви моля да изтребите онова гадно племе, дървениците, които почти ме изядоха миналия път, когато гостува във вашата къща. След като прекарах три месеца в чистилището на пансиона в Хароу, няма да съм много придирчив, или краен в изискванията си. Моля ви, предайте най-добрите ми пожелания на госпожа Хансън, както и на усърдния книжник Харгрийвс. Докато се видим, оставам ваш.“