Джордж Байрон
Писма и дневници (159)

До принц Маврокордатос

„Принце,

Настоящото ще ви бъде връчено от полковник Станхоуп, син на генерал-майор граф Харингтън и пр. и пр. Той пристигна тук петдесет дни след потеглянето си от Лондон, като междувременно е посетил всички Комитети в Германия. Натоварен е от нашия Комитет да действува съвместно с мен за освобождението на Гърция. Мисля, че неговото име и мисия сами по себе си представляват достатъчна препоръка и не е нужна друга от чужденец, макар последният, ведно с цяла Европа, да уважава и да се възхищава на смелостта, способностите и най-вече почтеността на принц Маврокордатос.

Разтревожен съм от слуховете, че раздорите в Гърция все още продължават, и то в момент, когато тя може да възтържествува напълно, както вече отчасти възтържествува. Понастоящем Гърция е изправена пред тройния избор: или да възвърне свободата си, или да изпадне в зависимост от европейските владетели, или отново да стане турска провинция. Тя може да избира само между тия възможности. Гражданската война е пътят, който води към последните две. Ако иска да сподели съдбата на Влашко и Крим, може да го постигне още утре. Ако й харесва участта на Италия, може да стане като нея вдругиден. Но ако иска да бъде истинска Гърция, свободна и независима, трябва да реши това още днес или повече никога няма да й се удаде такъв случай.

Оставам, с най-дълбоките си уважения, предан слуга на ваше височество,

Н. Б.

Р.Ѕ. Ваше височество сигурно сте научили, че направих опити да удовлетворя исканията на гръцкото правителство, доколкото беше по силите ми. Иска ми е обаче флотата, която толкова дълго и напразно очакваме, да беше вече тук или да е поне на път за тук. Също така би било от особена важност, ако ваше височество можеше да посети тези области на борда на кораб от флотата, с някаква обществена мисия, или по някакъв друг повод.“