Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До Огъста Байрон
Имението „Бъргидж“, 9 април 1804 г.
„Мила и обична Огъста,
Хиляди благодарности за твоето сърдечно писмо и готовността да изпълниш молбата на един капризен и заядлив брат. То подействува като възбудително питие на моето унило настроение и за известно време разсея мрачността, която ме обгръща в това неприятно място. Виждаш каква власт имат твоите писма върху мене. Затуй надявам се да бъдеш щедра в епистоларните си утешения. Изпрати следващото си писмо в Хароу, защото в сряда тръгвам от Саутуел и съжалявам, че няма как да се видим, тъй като веднага трябва да почна училище. Ако изобщо изнеса публична декламация, това няма да бъде преди края на юни или началото на юли. Твоите предположения са напълно правилни, защото съм доста притеснен и нервен в очакване на ораторския си дебют. Лека-полека Хароу започва да ми харесва; намирам си средства и начини да се развличам доста добре там. Приятелят, чиито писма са ми толкова забавни, е мой стар другар със спортни наклонности и неговите описания на ловни преживявания са ми особено приятни, защото аз самият често съм участвувал в тях и се надявам за в бъдеще това да се случва още по-често. Довечера майка ми устройва прием, на който ще присъствуват всички саутуелски хубавелки, в една от които смятам страстно да се влюбя, макар че засега нямам никаква представа коя ще бъде удостоена с тази чест, тъй като никога не съм ги виждал. Това ще бъде едно развлечение por passer le temps[1] и поне ще съдържа очарованието на нещо ново.[2] После, в течение на няколко седмици, ще бъда съвсем au d’sepoir[3], ще се застрелям и ще си ида от света с eclat[4], а моята история ще даде материал за един красив малък романс, който ще бъде озаглавен и наименуван «Любовните приключения на лорд Байрон и жестоката и непостоянна Сигизмунда Кюнегунда Бриджетина и пр. и пр., принцеса на Terra Incognita». Не смяташ ли, че имам талант за писане на романи? За момент трябваше да прекъсна писмото си, защото дойдоха двама джентълмени, които ме канят да отида в едно селце на няколко мили оттук и да прекарам с тях два-три дни. Във всеки случай няма да приема поканата, така че продължавай да пращаш писмата си в Хароу. Пиши ми скоро дълго писмо. Поздрави госпожа Харкът и всички, които се интересуват от мен. Не спирай да ме обичаш.
Твой искрено любящ брат и приятел:
Р.Ѕ. Поздрави от майка ми. Сбогом.“