Джордж Байрон
Писма и дневници (30)

До преп. Джон Бийчър^[1]

„Драги ми Бийчър,

Току-що ставам от леглото, защото бях до шест часа сутринта на маскарад, и намирам писмото ти. Много ми е приятно да открия, че сред тоя разгулен хаос все пак са ми останали някои далечни приятели, на които главата им е в ред, докато моята се нуждае от поправка. Честна дума, аз съм по-зле от всякога, но нека, прочие, ти дам представа за моя живот в последно време. Току-що получих рецепта от Пирсън — не че имам някакви оплаквания, просто обща слабост и буквално прекалено много любов. Знаеш, че обожавам жените, но Саутуел направи голяма грешка, като помисли, че моите излияния са отправени към някой светъл образ там. Не, моите пафийски^[2] богини са другаде и аз правя доста щедри жертвоприношения на техния олтар. Всъщност моята синеока Каролайн, която е само на шестнадесет години, напоследък е станала толкова чаровна, че макар и двамата да се намираме в отлично здраве, в момента сме принудени да си почиваме, защото сме почти напълно изтощени. Толкова за Венера, сега малко за Аполон. Радвам се, че си запазил предпочитанията си и че публиката ме възнаграждава с похвали. Аз съм станал толкова важен, че в следващия брой на «Единбург Ривю»^[3] ми се готви яростна атака. Знам го от един приятел, който е видял ръкописа и коректурите на критиката. Нали знаеш тактиката на единбургските господа — повсеместна атака. Не хвалят никого и нито читателите, нито авторите очакват одобрение от тях. И все пак фактът е знаменателен, защото те твърдят, че се произнасят само върху творби, които заслужават вниманието на четците. Ще видиш статията, като излезе. Както разбирам, ще бъде безмилостна, но това ми е известно и очаквам, че и ти няма да се почувствуваш засегнат от строгия й тон. Кажи на госпожа Байрон да не им се сърди и да се подготви за най-голяма враждебност от тяхна страна. Няма да ми навредят с нищо и се надявам, че тя ще запази спокойствие. Те сами се провалят чрез безразборните си хули и не хвалят никого освен хората на лорд Холанд^[4] и сие. Няма нищо страшно, щом като и Сауди, Мур, Лодърдейл, Странгфорд и Пейн Найт имат същата съдба. За съжаление «Детските спомени» ще трябва да се махнат в това издание. По твое предложение промених скверните намеци в шеста строфа на моята ода. А сега, Бийчър, трябва на свой ред да ти изкажа благодарности за интереса, който проявяваш към мен и моите поетически отрочета, и винаги с гордост ще показвам колко високо ценя и теб, и твоите съвети.

Оставам искрено твой:

Байрон

Р.Ѕ. Пиши скоро.“