Джордж Байрон
Писма и дневници (60)

До Уилям Харнес

„Мили мой Уилям,

Отговорих на последното ти писмо, но колкото повече си мисля, толкова по-малко ми харесва отговорът, както вероятно не е харесал и на теб. Няма да чакам твоя ответ, а ще ти кажа, че тъкмо тогава Ходжсън ме поздрави с едно послание, пълно с жалките му оплаквания, и то в момент, когато (не е необходимо да описвам обстоятелствата) се борех стоически със спомените си, пред които неговите въображаеми страдания са като драскотина в сравнение с рак. Всичките тия неща ме настроиха срещу него и срещу целия свят. Напоследък животът ми е една непрестанна борба с чувствата, които помрачиха предишните ми дни, и макар да се лаская от мисълта, че до голяма степен съм ги преодолял, все пак има моменти (онзи беше тъкмо такъв), когато съм си същият по-раншен глупак. Никога не съм говорил толкова много, нито пък щях да кажа горните думи, ако не усещах, че писмото ми беше доста жестоко и ако не исках да ти обясня причината. Знаеш, че не съм от ония сълзливи господинчовци, та я по-добре да се, посмеем. Вчера ходих в Сиднъм с Мур при твоя «темерут» Кембъл (нали така му викаш), но той не се появи. Мур каза, че сигурно е вътре, но понеже бил «нечестиво мръсен», не искал да го виждат в такава поетическа поза. После заприпкахме към дома в най-весело настроение. Утре ще обядвам с Роджърс и ще слушам Колридж, който в момента е много на мода. Вчера гледах Кембъл в «Кориолан»: Беше величествен и чудесно си изигра ролята. Имах късмет и си взех много хубаво място в залата, която беше повече от препълнена. Клеър и Делауеър не можаха така добре да се вредят. Видях ги случайно, не бяхме заедно. Искаше ми се и ти да си там, за да можеш да задоволиш слабостта си към театъра в най-висока степен. Миналата седмица гледах съвсем друго изпълнение в лицето на някой си Коутс, който игра Лотарио^[1] в «Хеймаркет» по най-ужасен и отвратителен начин. Бланд е болен от гонорея, едно похвално заболяване за духовник и особено за отчаян Коридон^[2]. Предполагам, че Ходжсън има поне сифилис, съдейки от жалното му писмо. Стига толкова за тия лигльовци, които се опитват да удавят във вино мъката си по непрежалимата загуба и крушението на деликатните си чувства към две проститутки! Като се сравнявам с тия мъже, по-възрастни и по-достойни от мен, наистина почвам да се считам за паметник на благоразумието, за някаква ходеща статуя без чувства и без слабости. И въпреки това светът смята, че гордо ги превъзхождам по разпуснатост. При все това те ми харесват и бог знае, че не бива да осъждам простъпките им. Трябва да си призная обаче, че ме предизвикват, като започнат да величаят всичко това с името «любов» и да превъзнасят до небесата своите най-обикновени курви. Романтични увлечения по неща, които могат да се купят за долар. Всяка от техните дами струва по един жетон, а аз лично смятам, че са били купувани и по-евтино.

16 декември

Току-що получих писмото ти, скъпи мой Уилям, и дълбоко се развълнувах от твоята доброта. Горната част на моето писмо, която написах вчера, ще обясни, надявам се, тона на предишното ми послание, макар че не може да го извини. Наистина се радвам на новините от тебе, даже повече от това. След срещите с тебе това ми доставя най-голямо удовлетворение. Но ти имаш други задължения И по-големи удоволствия и ще съжалявам, ако ти отнемам дори миг и от двете. Ходжсън щеше да идва днес, но още не съм се виждал с него. Обстоятелството, което споменаваш в края на писмото си, е още едно доказателство в полза на моето мнение за хората — те винаги ще бъдат егоисти и недостойни за доверие — за мене изключения не съществуват. Причината за това е положението в обществото, в света. Всеки трябва, да се оправя сам. Безполезно е, може би даже егоистично да се очаква нещо от съседа. И все пак не мисля, че сме се родили такива, защото в ученическите години и изобщо преди двайсетата си година човек намира и приятелство, и достатъчно любов. Искам да се видя с Ходжсън, само той ме задържа в града, където не искам да бъда сега. Той е добър човек, но изобщо не знае да се държи.

А сега, мой най-мили Уилям, трябва да ти пожелая приятен ден въпреки твоето вето. Ще се подпиша «искрено», но и винаги твой любящ:

Байрон“

Р.Ѕ. Ще ти пиша, веднага щом успея да определя деня.

Φίλτατεχατρε^[3]