Джордж Байрон
Писма и дневници (35)

До Нейна светлост Огъста Лий

„Моя най-скъпа Огъста,

Изпращам ти най-дълбоки благодарности, че ме направи чичо. Този път ти прощавам за пола, но следващия път непременно трябва да е племенник. Сигурно ще се зарадваш, като ти кажа, че моят ланкаширски имот вероятно ще се окаже крайно ценен. Наистина паричните ми дела са далеч по-добре от очакванията ми, както и от очакванията на всеки друг. Ако го продам, годишният ми доход сигурно ще стане шест хиляди. Но няма да се разделям поне с Нюстед, пък даже и с другия имот, чиято стойност сигурно ще се увеличава с всяка година. Живея тук сам, което подхожда на характера ми много повече от всякаква компания. Две години, откак съм се отървал от робството на госпожа Байрон, и нямам намерение пак да изпадам в същото положение. Страхувам се, че моето отношение ще развали мнението ти за мен, но никога няма да мога да простя на тази жена, нито да дишам спокойно под един покрив с нея. Аз съм много нещастен човек, защото си мисля, че поначало имах добро сърце, но то бе толкова тъпкано и мачкано, че вече е станало твърдо като подметката на Шотландски планинец. Не мисля, че много съм се променил, освен че доста съм отслабнал и малко съм пораснал! Видях полковник Лий през юли в Брайтън; щях да се зарадвам, ако бях видял и тебе. Засега знам мъжа ти само по лице, макар че познавам мнозина от десети полк. Всъщност аз познавам най-малко роднините си и в повечето случаи нямам голямо желание да задълбочавам отношенията си с тях. Надявам се, че вече си се възстановила. В града ще бъда през януари, за да заема мястото си в Камарата, и ще ти се обадя, ако е удобно.

Пиши ми преди това.“