Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До лейди Каролайн Лам
1 май 1812 г.
„Скъпа моя лейди Каролайн,
Прочетох няколкото стихотворения на госпожица Милбанк[1] с внимание. Те издават въображение, усет и с малко повече практика тя много скоро ще добие лекотата на изказа. Макар и да ненавиждам белия стих, стиховете за Дърмоуди[2] толкова ми харесаха, че изпитах желание да са в рима. Стихотворението в пещерата при Сиъм[3] показва една насока на мисълта, която не мога достатъчно да оценя и поне ще бъда откровен, като кажа, че моите възгледи по въпроса твърде се различават. Първата строфа е действително много добра, а другите с няколко дребни поправки могат да станат също тъй хубави. Последните са приятни и се леят гладко. Това ли са всичките й творби, няма ли и други? Тя положително е едно необикновено момиче. Кой би предположил такава сила и богатство на мисълта зад кроткото й изражение? Госпожица Милбанк може да не стане непременно поетеса, всъщност смятам, че публикуването на творби не прави чест нито на мъжете, нито на жените, и лично аз (макар че няма да ми повярваш) често се срамувам от себе си. В случая мога да кажа без колебание, че тя притежава дарба, която, ако подобаваше или трябваше да развие, щеше да й донесе слава. Един мой приятел (петдесетгодишен, писател, но не Роджърс) беше преди малко при имен и тъй като ръкописът не е подписан, аз му го по-казах и той беше много по-въодушевен в похвалите си, отколкото аз самият. Той намира стиховете за красиви. Аз пък ще се задоволя със забележката, че те са по-добри, даже много по-добри от всичко, което е написало нейното протеже Блакет[4]. Кажи на госпожица Милбанк толкова, колкото счетеш за необходимо. Говоря всички тия неща съвсем искрено и нямам желание да опознавам по-отблизо госпожица Милбанк: тя е премного добра за един низвергнат дух и щеше да ми хареса повече, ако не беше толкова съвършена.
Повярвай, аз съм вечно твой: