Джордж Байрон
Писма и дневници (65)

До лейди Каролайн Лам

„Скъпа моя лейди Каролайн,

Прочетох няколкото стихотворения на госпожица Милбанк^[1] с внимание. Те издават въображение, усет и с малко повече практика тя много скоро ще добие лекотата на изказа. Макар и да ненавиждам белия стих, стиховете за Дърмоуди^[2] толкова ми харесаха, че изпитах желание да са в рима. Стихотворението в пещерата при Сиъм^[3] показва една насока на мисълта, която не мога достатъчно да оценя и поне ще бъда откровен, като кажа, че моите възгледи по въпроса твърде се различават. Първата строфа е действително много добра, а другите с няколко дребни поправки могат да станат също тъй хубави. Последните са приятни и се леят гладко. Това ли са всичките й творби, няма ли и други? Тя положително е едно необикновено момиче. Кой би предположил такава сила и богатство на мисълта зад кроткото й изражение? Госпожица Милбанк може да не стане непременно поетеса, всъщност смятам, че публикуването на творби не прави чест нито на мъжете, нито на жените, и лично аз (макар че няма да ми повярваш) често се срамувам от себе си. В случая мога да кажа без колебание, че тя притежава дарба, която, ако подобаваше или трябваше да развие, щеше да й донесе слава. Един мой приятел (петдесетгодишен, писател, но не Роджърс) беше преди малко при имен и тъй като ръкописът не е подписан, аз му го по-казах и той беше много по-въодушевен в похвалите си, отколкото аз самият. Той намира стиховете за красиви. Аз пък ще се задоволя със забележката, че те са по-добри, даже много по-добри от всичко, което е написало нейното протеже Блакет^[4]. Кажи на госпожица Милбанк толкова, колкото счетеш за необходимо. Говоря всички тия неща съвсем искрено и нямам желание да опознавам по-отблизо госпожица Милбанк: тя е премного добра за един низвергнат дух и щеше да ми хареса повече, ако не беше толкова съвършена.

Повярвай, аз съм вечно твой:

Б.“