Джордж Байрон
Писма и дневници (11)

До Огъста Байрон

„Толкова отдавна не съм ти писал, моя скъпа Огъста, но не знаех къде се намираш. Не ми беше известно дали твоето присъствие украсява замъка Хауърд или Кайвтън. В мига, щом Хансън ми съобщи къде си, аз се приготвих да ти пиша, но ти изпревари намеренията ми. Просто не знам с какво да започна, имам толкова неща да ти казвам. Как ми се иска да сме заедно, тъй като е невъзможно да ти кажа всичко в едно-единствено писмо, освен ако не последвам твоя пример и не изпиша единадесет страници. Както разбрах, благодарение на магическите си способности ти понякога изпращаш подобен брой страници на лейди Гъртруд. Ще започна с нещо много важно. В събота вечерях у лорд Карлайл и след като опознах семейството, мога да кажа, че всички те много ми харесват. Между другото, чух за твоите ездачески подвизи. И особено една случка с жребеца ти, който те отвел в конюшнята — по силата на обстоятелствата и на собствените си крайници. Сигурно много щях да ти се възхитя, да те бях видял как се носиш с коня, разбира се, ако нямаше произшествие. Надявам се, че се сещаш за какво говоря, иначе може да си помислиш, че съм полетял във висините на фантазията. Искам да потвърдиш разказа ми в следващото си писмо и да ми кажеш дали сведенията ми са верни. Смятам, че твоята приятелка лейди Гъртруд е много приятно момиче. Ако вкусът ти в любовта е толкова добър, колкото и в приятелството, ще те призная за една много проницателна малка благородничка. Негова светлост също е симпатичен, особено след като човек го поопознае. Нейна светлост винаги ми е била приятна, а от по-младото поколение в семейството Фредерик ми е любимецът. Що се отнася до бъдещото ми местоназначение, ще се върна в Хароу и ще стоя там до юни, а сетне отивам в университета. Ако можех да си намеря стая там, веднага щях да тръгна. Уредих да прекарам ваканцията у Хансънови, на които съм много задължен заради гостоприемството им. Сега ти се намираш на един ден път от моята любезна майчица. Ако искаш да ти се вдигне настроението или по-скоро налягането, препоръчвам ти да прекараш една-две седмици с нея. Всъщност предполагам, че с теб тя ще се държи добре, защото не познаваш нрава й така, както аз го познавам. Хиляди благодарности, мило мое момиче, задето си намекнала на господин Хансън и лорд Карлайл за моето усложнено положение. Винаги ще си спомням с благодарност за това като за много важна услуга. Мисля си, че ако прекараш известно време с майка ми, тя ще почне да ти досажда с приказки за женитбата ти, която не одобрява, най-вече защото обича да намира недостатъци — това е любимото й забавление. Във всеки случай ще бъде много любопитна, защото преди непрекъснато ме тормозеше за това, и ако й кажеш нещо, много вероятно е да го разпространи. Затова те съветвам, когато я видиш, не й казвай нищо или по възможност съвсем малко. Ако побързаш, ще успееш да отговориш на това добре написано писмо по обратната поща, защото ми се иска веднага да чуя новини от тебе. Не е необходимо да пишеш единадесет страници, девет са достатъчни. Но дали са девет страници или девет реда, моя скъпа сестричке, те ще бъдат винаги добре дошли за твоя любящ брат и приятел:

Байрон“