Джордж Байрон
Писма и дневници (12)

До Огъста Байрон

„Моя най-скъпа Огъста,

Наистина имаш основателни причини да се оплакваш от моята неакуратност, но тъй като тя не произлиза от липса на чувства, а от склонност към мързел, надявам се, ще приемеш извиненията ми. Страхувам се обаче, че като хвана перото няма да успея нито да те поуча, нито кой знае колко да те развлека, защото в момента съм в много лошо настроение и не мога да понасям нито себе си, нито света, с изключение на тебе. Вчера напуснах Хароу и сега съм у господин Хансън. Тук ще бъда до неделя сутрин, когато ще замина за Нотингамшир, за да посетя майка си. С нея ще прекарам една-две седмици и после ще се върна в града. Оттам ще отида в Хароу, ще стоя до юли и след това постъпвам в университет, но в кой точно, още не съм решил окончателно. Господин Хансън препоръчва Кеймбридж, лорд Карлайл ми разрешава сам да си избирам и трябва да призная, че предпочитам Оксфорд. Във всеки случай не държа чак толкова, тъй че каквото и да решат, няма да имам възражения. Ето това, в общи линии, са плановете ми за следващите шест месеца. Радвам се, че ще посетиш Негова светлост, защото така ще имам възможност да те видя на връщане в града — едно удоволствие, от което дълго време съм лишен и което ще изпитам двойно по-силно след толкова продължителна раздяла. Посещението ми при благородната Вдовица не обещава особено щастие, но при всички обстоятелства трябва да се изтърпи, тъй като отдавна не съм я виждал. Ще бъде възможно най-кратко. Ще очаквам да намеря писмо от тебе, щом пристигна, защото искам да знам кога ще ходиш в града и колко време ще останеш там. Ако останеш по средата на идния месец, може и да ме чуеш, тъй като през май ще бъде първият ден на нашите Харовиански декламации^[1]. Приятелят ми Делауеър (както можа да забележиш) танцува с малката принцеса, но аз никак не му завидях за високата чест. Предполагам, си чула, че д-р Друри напуска Хароу този Великден и в знак на благодарност за дългогодишната му деятелност учениците му подариха сребърен сервиз на стойност 330 гвинеи^[2]. Надявам се, че ще ми простиш за това ипохондрическо писмо, но никога през живота си не съм бил в толкова лошо настроение. Сбогом, моя скъпа сестричке.

Оставам твой вечно любящ, макар неакуратен брат:

Байрон“