Джордж Байрон
Писма и дневници (4)

До Огъста Байрон^[1]

„Макар досега да бях малко нехаен към твоите любезни и ласкави писма, моя винаги обична Огъста, надявам се, че няма да отдадеш небрежността ми на липса на чувства, а по-скоро на срамежливост, присъща на моя характер. Сега ще се опитам да се отплатя най-щедро за твоята любезност и за в бъдеще вярвам, ще ме смяташ не само за свой брат, но и за твой най-сърдечен и любящ приятел, а ако обстоятелствата някога го наложат, и за твой покровител. Помни, моя най-скъпа сестричке, че за мен ти си най-близкото същество на света не само по родство, но и заради обичта, която изпитвам към теб. Ако има нещо, с което мога да ти бъда полезен, трябва само да ми кажеш. Вярвай на своя брат и бъди сигурна, че той никога няма да измами твоето доверие. Когато видиш моя братовчед и бъдещ брат Джордж Лий^[2], кажи му, че вече го смятам за свой приятел, защото всеки, когото ти обичаш, миличка сестричке, ще бъде еднакво скъп и за мен. Пристигнах тук днес в два часа след доста уморително пътуване. Майка ми е много добре и ти изпраща поздрави. Тъй като тя току-що излезе на някаква среща, аз тозчас се възползувах от възможността да ти пиша. Надявам се, че няма скоро да се върне. Защото, ако случайно й хрумне да прочете писмото ми, в него ще намери пасаж, който ще я изпълни с възторг към един твой приятел, който никак не ми е приятен и, струва ми се, не буди особени чувства у тебе. Ако видиш лорд Сидни Осбърн^[3], моля те, поздрави го от мене. Мисля, че той вече не ме помни, защото не съм имал удоволствието да го видя повече от година. Поздрави също горкия стар Мъри^[4] и му кажи, че ще гледаме да направим нещо за него. Докато съм жив, няма да го изостави в старините му. Пиши ми скоро, мила Огъста, и не забравяй да ме обичаш. Дотогава оставам повече, отколкото словата могат да изразят, твой:

вечно любящ брат и приятел Байрон“