Джордж Байрон
Писма и дневници (80)

До господин Мъри

„Двама мои приятели (господин Роджърс и господин Шарп) ме посъветваха да не рискувам в момента с отделни публикации поради различни причини. Те не са виждали въпросното произведение и затова нямат нито предубеждение, нито пристрастия спрямо достойнствата (ако изобщо има такива) на обекта на настоящия ни разговор. Казвате, че и последните бройки на «Гяур» са се свършили — или поне не са вече във ваши ръце. Ако възнамерявате да правите ново издание с последните добавки, които четците още не са виждали (искам да кажа, че са различни от онези в двутомното издание), можем да прибавим «Абидоската невеста»^[1], която по тоя начин тихомълком може да види бял свят покрай другото. Ако се хареса, можем да извадим няколко екземпляра за купувачите на предишните Гяури. Ако ли пък не, просто няма да я включваме в следващите издания. Какво ще кажете? Аз наистина нямам представа за тия неща и тъй като естествено съм пристрастен към собствените си творения, бих предпочел да послушам всеки друг, но не и самия себе си.

Р.Ѕ. Моля ви, върнете ми коректурите, които изпратих вкупом снощи. Има няколко промени, които искам да направя бързо. Надявам се, че коректурите ще бъдат на отделни страници, а не наблъскани на някой километричен лист като тия на певците на балади. Някои от коректурите на «Гяур» бяха тъкмо такива. В тоя им вид не мога ясно да ги разчитам.“