Джордж Байрон
Писма и дневници (36)

До Джон Хансън

„Уважаеми господине,

Преди да направя последен опит другаде, бих искал да зная дали можете, или не можете ми помогна да намеря известна сума пари при справедливи условия, и то незабавно. Търсих ви два пъти тази сутрин и ви моля да ми отговорите, когато ви е удобно. Надявам се, че семейството ви е добре, и бих искал да ви видя всички, преди да замина. Изглежда, че Върховният съд няма да даде парите^[1], а пък и не знам точно каква е сумата. Портландският херцог също няма да плати дълга си, а с хората в Рочдейл нищо не става. Дълговете ми растат ежедневно и не разполагам нито с шилинг. Ще напусна тая страна колкото се може по-скоро, но преди това искам да се оправя с кредиторите, макар че тяхната настойчивост не ми харесва, и най-вече с ценните си книжа, които съм заложил, защото годишната им вноска трябва скоро да се плати, иначе лихвата ще погълне всичко. Каквото и да става, предпочитам да се разоря, но никога няма да продам Нюстед, няма да се разделя с абатството, и дори главата ми да посивее и изнемощее като арката на манастира, пак няма да променя решението си. Всичките ми желания се свеждат до следното: намерете ми три хиляди лири, мои или взети назаем, връчете две хиляди на Хамърсли за акредитиви в Константинопол, по възможност продайте Родчейлд, докато ме няма, платете тези годишни вноски и дълговете ми, а с остатъка постъпете, както ви е угодно, но ми позволете да замина от тази проклета страна. По-скоро ще стана мюсюлманин, отколкото да се върна тук.

Искрено ваш:

Байрон

Р.Ѕ. Готово ли е завещанието ми? Искам да го подпиша, докато все още има какво.“