Джордж Байрон
Писма и дневници (53)

До Франсис Ходжсън

„Мили Ходжсън,

Не ме интересува твоето безсмъртие. Достатъчно сме окаяни в тоя живот, че да се впускаме в абсурдни разсъждения за някакъв друг. Ако хората трябва наистина да живеят, защо тогава да умират? А щом ще умират, защо да смущаваме сладкия дълбок сън, що «пробуда не познава»? Post mortem nihil est ipsaque Mors nihil quaeris quo jaceas post obitum loco? Quo non Nata jacent.^[1] Колкото до религията на откровението^[2], Христос е дошъл, за да спаси човеците. Но един добър езичник ще отиде на небето, а един лош назарянин — в ада. Сиреч (разсъждавам като гробаря)^[3], защо не всички хора са християни? Или защо някои са? Ако людете в Тимбукту, Отаите, Terra Incognita и пр. могат да получат спасение, без да са чули или сънували за Галилея и нейния пророк, от християнството няма никаква полза. А щом като без него не могат да се спасят, защо не всички са правоверни? Малко е нечестно да изпратиш проповедник в Юдея и да оставиш останалия свят — негри и какви ли не други — в мрак, тъмен като кожите им, толкова години без искрица светлина, която да ги изведе нагоре, към небето. И кой ще повярва, че бог щял да прокълне хората за онова, което никой никога не ги е учил? Мисля, че говоря искрено. Поне така се чувствувах, когато лежах болен в една далечна страна, гдето нямах ни приятел, ни утешител, ни надежда, да ме подкрепят. Очаквах смъртта като облекчение от болката, без да имам желание за задгробен живот, но с една увереност, че бог, който наказва в този живот, е оставил това последно прибежище за изнурените.

«ν δ θεός άγαπάει άποθνήσχει νέος?»^[4]

Не съм платонист, не съм никакъв. Но по-скоро бих станал павликянец^[5], манихеец^[6], спинозист, езичник, пиронист^[7] или зороастриец^[8], отколкото член на някоя от седемдесетте и две разбойнически секти, които се разкъсват на парчета в името на любовта към бога и от омраза една към друга. Какво ще говорим за галилейството^[9]? Покажи ми резултатите — дали тия твои предписания са те направили по-добър, по-мъдър и по-благ? Ще ти докарам десет мюсюлмани, които ще те посрамят с добрата си воля към ближните, с набожността си и чувството си за дълг към съседа. А нима има талапоин^[10] или бонза^[11], който да не превъзхожда нашите енорийски свещеници, дето само ходят на лов за лисици? Повече няма да говоря на тая безкрайна тема. Искам да си живея по възможност добре и да умра безболезнено. Останалото е в божии ръце, а сам бог, ако наистина е идвал или проводил някого тук, непременно щеше да се разкрие пред народите и да стане понятен за всички.

Много ще се радвам да те видя. Сега засега имам намерение да приема поканата на Скроуп Дейвис. А после, ако ти приемеш моята, ще се видим и тук, и там. Познаваше ли горкия Матюс? Много ще ми липсва в Кеймбридж.“