Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До Франсис Ходжсън
Нюстед, 3 септември 1811 г.
„Мили Ходжсън,
Не ме интересува твоето безсмъртие. Достатъчно сме окаяни в тоя живот, че да се впускаме в абсурдни разсъждения за някакъв друг. Ако хората трябва наистина да живеят, защо тогава да умират? А щом ще умират, защо да смущаваме сладкия дълбок сън, що «пробуда не познава»? Post mortem nihil est ipsaque Mors nihil quaeris quo jaceas post obitum loco? Quo non Nata jacent.[1] Колкото до религията на откровението[2], Христос е дошъл, за да спаси човеците. Но един добър езичник ще отиде на небето, а един лош назарянин — в ада. Сиреч (разсъждавам като гробаря)[3], защо не всички хора са християни? Или защо някои са? Ако людете в Тимбукту, Отаите, Terra Incognita и пр. могат да получат спасение, без да са чули или сънували за Галилея и нейния пророк, от християнството няма никаква полза. А щом като без него не могат да се спасят, защо не всички са правоверни? Малко е нечестно да изпратиш проповедник в Юдея и да оставиш останалия свят — негри и какви ли не други — в мрак, тъмен като кожите им, толкова години без искрица светлина, която да ги изведе нагоре, към небето. И кой ще повярва, че бог щял да прокълне хората за онова, което никой никога не ги е учил? Мисля, че говоря искрено. Поне така се чувствувах, когато лежах болен в една далечна страна, гдето нямах ни приятел, ни утешител, ни надежда, да ме подкрепят. Очаквах смъртта като облекчение от болката, без да имам желание за задгробен живот, но с една увереност, че бог, който наказва в този живот, е оставил това последно прибежище за изнурените.
«ν δ θεός άγαπάει άποθνήσχει νέος?»[4]
Не съм платонист, не съм никакъв. Но по-скоро бих станал павликянец[5], манихеец[6], спинозист, езичник, пиронист[7] или зороастриец[8], отколкото член на някоя от седемдесетте и две разбойнически секти, които се разкъсват на парчета в името на любовта към бога и от омраза една към друга. Какво ще говорим за галилейството[9]? Покажи ми резултатите — дали тия твои предписания са те направили по-добър, по-мъдър и по-благ? Ще ти докарам десет мюсюлмани, които ще те посрамят с добрата си воля към ближните, с набожността си и чувството си за дълг към съседа. А нима има талапоин[10] или бонза[11], който да не превъзхожда нашите енорийски свещеници, дето само ходят на лов за лисици? Повече няма да говоря на тая безкрайна тема. Искам да си живея по възможност добре и да умра безболезнено. Останалото е в божии ръце, а сам бог, ако наистина е идвал или проводил някого тук, непременно щеше да се разкрие пред народите и да стане понятен за всички.
Много ще се радвам да те видя. Сега засега имам намерение да приема поканата на Скроуп Дейвис. А после, ако ти приемеш моята, ще се видим и тук, и там. Познаваше ли горкия Матюс? Много ще ми липсва в Кеймбридж.“