Джордж Байрон
Писма и дневници (100)

До Нейна светлост Огъста Лий

„Сърце мое,

Тук ни задържа една дребна поправка на каретата, след като нарочно се отклонихме от пътя си към Рейн и минахме през Гент, Антверпен и Мехлин. Писах ти два пъти — един път от Остенде и после от Гент. Най-искрено се надявам, че ще получиш писмата ми, не защото сами по себе си те са важни, а понеже ти искаш това, пък и аз го желая. Трудно ще ми е да ти пиша за нещо забавно. Тази страна много пъти е била описвана и не предлага много неща, които си заслужават описанието, макар че иначе е интересна за наблюдение. Просто не знам какво да ти пиша за нея, а, от друга страна, човек не обича да говори само за себе си. В Антверпен видяхме известните basons^[1] за флота на Бонапарт, които са наистина забележителни, както и всичките му начинания. Колкото до църквите и картините, зяпах ги безкрай, докато накрая мозъкът ми се превърна в туристически справочник. Картините (това е направо ерес) изобщо не ми харесват. Рубенс е голям цапач и сто пъти предпочитам Ван Дайк пред него (всъщност нищо не разбирам от тия неща). Всичките жени на Рубенс имат червени рокли и червени рамена — да не говорим за шиите им, които са по-скоро пищни, отколкото очарователни, сигурно всичко това е много хубаво и вероятно е изкуство, защото няма нищо общо с Природата.

Тъй като Нидерландия не влизаше в маршрута ми (освен транзит), вече съм малко нетърпелив да се махна оттук. Знаеш, че не обичам равните пътища. Трябва да има нагорнища и надолнища, тогава съм по au fait.^[2] Представи си една верига от булеварди с по една островърха холандска камбанария в края на всеки — това е целият път. От двете страни те придружават извънредно подредени стопанства, пресечени с малки каналчета или канавки и осеяни с чисти и спретнати къщи. На всеки две мили село — и това е цялата страна. Никакво възвишение от Остенде до Антверпен. Някоя къртичина може да накара жителите да си помислят, че Алпите са им дошли на гости. Една непрекъсната равнина и една вечност от павирани пътища. Въпреки всичко очевидно това е уредена страна с особена, макар и питомна красота и ако не стоеше настрана от пътя ми, може би щеше да ми се прииска да я обходя по-подробно. Градчетата са чудно хубави. Гледката при влизането в Брюксел е красива и отдясно се вижда изящен дворец.“