Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До Франсис Ходжсън[1]
Лисабон, 16 юли 1809 г.
„Досега се движим по определения маршрут и видяхме какви ли не приказни неща, дворци, манастири и др. Това ще може да се прочете в пътеписа на моя приятел Хобхаус, който скоро ще излезе, и аз не искам да го изпреварвам с тайни контрабандни описания от мое име. Само ще отбележа, че селото Синтра в Естрамадура[2] е най-хубавото кътче може би в целия свят…
Чувствувам се прекрасно тук, понеже «обича» портокали и «говори» лош латински с монасите, които го разбират, щото и техният е същият. Аз «се появява» в обществото (с пищови в джоба), «плува» в Тахо и я «преплува» на един път; «язди» магарета или мулета, «псува» на португалски; хвана разстройство и комарите го изпохапаха. Но какво от това? Който е тръгнал да се скита за удоволствие, не трябва да очаква удобства.
Когато португалците се инатят, аз им казвам «Carracho» — страшната ругатня на благородниците, която много добре замества «По дяволите!». Когато нещо съм недоволен от съседа си, аз го наричам «Ambra di merdo». С тези два израза плюс един трети «Avra buoro», обозначаващ «хвани си магаре», навсякъде ме приемат за важен господин и човек, който владее езици. Колко хубаво си живеем ние пътешествениците! Особено когато имаме храна и дреха на гърба си. Но, тъжно и трезво казано, всичко друго е по-добро от Англия и досега странствуванията ми безкрайно ме забавляват.
Утре тръгваме с пощенски коне за Гибралтар, който се намира на повече от 400 мили път оттук. Оттам ще отплуваме за Мелита (Малта) и Византия. Можеш да ми пишеш в Малта, ако ме няма там, ще ми го препратят. Прегърни Друри и Дуайър и всички веселяци, които срещнеш. Пиша ти със златната писалка, подарък от Бътлър. С нея почеркът ми става още по-лош. Извинявай за нечетливостта.
Ходжсън! Изпрати ми всички новини — за пораженията, паденията, престъпленията и бедите, сполетели приятелите. Пиши ми какво става на литературното поприще, за критиките и кавгите. Всичко това ще ми бъде приятно: «Sauve mari magno est.»[3] А, по този случай, морето ми дойде до гуша и даже излезе през устата ми.
Сбогом.