Джордж Байрон
Писма и дневници (78)

До господин Мъри

„Прегледах и поправих една коректура, но недотам внимателно (бог знае дали и вие ще можете да я прочетете до края; аз не мога), тъй че съвсем не е изключено да откриете някой пропуск от моя страна или придатък от страна на вашия печатар. Ако имате търпение, прегледайте я. Знаете ли някой, който да може да отбелязва паузи — т.е. да слага запетайки и пр.? Както разбирам, аз съм трагичен в пунктуацията. С мъка се въздържах да не добавя още нещо към поемата, която като гърмяща змия увеличава всеки месец прешлените си. Стана ужасно дълга и отговаря на около песен и половина от «Чайлд Харолд», където всяка част съдържа 882 стиха, включително по-сетнешните добавки.

Последните стихове се харесаха на Ходжсън. Това рядко се случва, а когато не се случи, той ми го казва много разпалено, аз се притеснявам и почвам да променям. Притурих ги, за да смекча свирепостта на нашия Неверник^[1] и му дадох голяма възможност да каже в последния си час нещо в своя защита.

Научих и съжалявам, че сте останали в града заради мен, и искрено се надявам, че не сте го направили само от прекалена вежливост.

Ами шестте ни критики! Само те стигат, за да запълнят половината от списанието. Но нали живеем в епохата на критиката!“