Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До Джон Хобхаус
Сейнт Джеймс Стрийт № 8, 15 декември 1811 г.
„Мили Хобхаус,
Ти мълчиш. Предполагам, по същата причина, поради която Джордж Лам не казва нищо във фарса. Все пак тази ужасна пауза ми дава надежда да те видя и чуя «по тия места». Живея спокойно, чета книгата на У. Дръмънд за Библията и гледам Кембъл и госпожа Сидънс. Вчера с Мур ходихме до Синдъм, но Кембъл го нямаше. Мур каза, че сигурно си е вкъщи, но е «нечестиво мръсен» и не иска да го заварим в такава поетическа поза. Мисля, че Мур ще ти хареса и ще ми бъде много приятно да ви запозная. Утре ще обядвам с Роджърс и ще отида на лекцията на Колридж. Колридж разкритикува «Насладите на надеждата»[1] и изобщо всякакви други наслади. На Котърн[2] му пораства работата — разправя, че щял да се сдобие с роман от мадам Д’Арбле за хиляда гвинеи! Ти и аз трябва да скрием дребните си главички. Как си ти? Далъс е болен, Ходжсън е полудял (вчера получих едно скръбно писмо от него, пълно с разни фантасмагории), Бланд е вече полусразен от своята невярна Трула, а Скроуп е в Кеймбридж и си живее живота. Ходжсън ще прекара Коледата в Нюстед заедно с Харнес. Него не го знаеш, той е от Хароу, това ще ти е достатъчно. Напоследък често се виждам със сър Уилям Инджилби, както и с други завърнали се пътешественици. Смелчагата Уебстър приготвя кодъл[3] за своята съпруга — аз ще бъда кръстникът. Уорд напусна града, а лорд Валенша отиде със сина си в Арли Хол. Не ти ли се струва, че на това име му липсва някоя и друга буква?[4] Алфред е добре, но готвачът е офейкал заради дългове — да го вземат дяволите, — поради което Управителният комитет е изпаднал в истерия. Сигурно от вестниците си чул за бунтовете в Нотингамшир: за счупени станове и глави и изхитрени войници[5]. Джо Мъри нещо се е подплашил от сънища и духове. Странно, че през целия си седемдесетгодишен живот никога не е страдал от суеверия. Всичките ми работи вървят много зле и аз май също ще трябва да вдигна бунт, ако не се оправят. Ще се върна в Лондон за сесията на Парламента. Кеймбридж все още си стои на мястото, но всички наши познати или са си отишли, или съвсем са изкуфели. Клюките ми се свършиха и засега смятам да те пощадя.
Искрено твой: