Джордж Байрон
Писма и дневници (17)

До Огъста Байрон

„Моя скъпа Огъста,

Възползувам се от краткото отсъствие на моята любезна майка този следобед, за да те осведомя какво става тук, или по-скоро да те помоля да ме уведомиш как са нещата при тебе. Що се отнася до мен, не мога с нищо да те позабавлявам освен пак с оплакванията, си срещу моята мъчителка, чийто дяволски нрав (прости ми, че цапам хартията с такава груба дума) се влошава с възрастта и придобива нова сила с времето. Колкото по-дълго прекарвам с нея, толкова по-дълбоко я намразвам и не мога напълно да прикривам онова, което мисля за нея. От това бурята не се успокоява, а напротив, превръща се в ураган, който заплашва да помете всичко. След като се изтощи от собствената си мощ, настъпва мрачно затишие, но мине ли малко време, пак се разбеснява с нова сила, която ме ужасява и изумява всеки страничен наблюдател. Тогава тя заявява, че ясно вижда колко я ненавиждам, че съм се съюзил с най-върлите й врагове, т.е. ти, лорд Карлайл^[1] и господин Хансън и понеже аз никога не се преструвам, нито й противореча, тя ни удостоява с най-разнообразни епитети, твърде многобройни и прекалено вулгарни, за да ги повторя. Ето в какво общество и по какъв забавен и поучителен начин прекарах тия безкрайни петнадесет дена и съм осъден да преживея така още три щастливи седмици. Никой чернокож роб или военнопленник не е жадувал за избавление и свобода с такова нетърпение, с такава радост, с такова дълбоко очакване, както аз се надявам да избягам от майчиния си хомот и това проклето място. То е самото царство на скуката и най-безпаметно от бреговете на Лета, макар че не е като реката на забравата, защото отвратителните сцени, на които съм свидетел, ме карат да съжалявам за щастливите дни в миналото и да искам да се върнат. Такъв, Огъста, е щастливият живот, който водя тук, такива са развлеченията ми. Скитам нагоре-надолу и изпитвам ненавист към всичко, което виждам наоколо. Ако остана тук още няколко месеца, дали от завист, дали от досада или немилосърдност^[2], но сигурно ще се превърна в абсолютен мизантроп. Въпреки всичко, скъпа ми Огъста, оставам вечно:

твой Байрон“