Джордж Байрон
Писма и дневници (46)

До Джон Хобхаус

„Мили Хобхаус,

Това писмо заедно с предишното ще бъдат изпратени по двама бегълци на име Кейзноув^[1]. Тези английски господа са прекарали седем години като пленници във Франция и след бягство през Босна са се добрали дотук, откъдето ще се приберат в Англия. В момента излизам от турска баня, което ми доставя огромно удоволствие. Страхувам се обаче, че на теб няма да ти понесе много, тъй като има много разтриване, потене и миене (дето най-много го мразиш). Правя си това удоволствие през ден. Преизпълнен съм с възхищение от твоята акуратност, с която се отблагодаряваш за многобройните ми известия, последното от които сигурно е пристигнало с мухльото Флечър. От последното ми писмо на 27… започнах едно подражание на Хорациевото «Поетическо изкуство»^[2] (естествено в рима) и преведох или по-точно написах вариации по 200-тина негови стиха и вероятно ще го довърша поради липса на друга тема. Книгата на Хораций намерих в манастира, където прекарах няколко месеца. След последната треска в Морея през септември, за която подробно ти писах, здравето ми се променя по най-варварски начин. Бях дебел и слаб (както съм в момента), хванах кашлица, катар и хемороиди, да ги вземе дяволът, получих болки в гърба и престанах да ям месо, което доста ми помогна, но възлагам големите надежди на лятото и ако съм здрав и богат ще отида в Ерусалим, за което имам и ферман. Втълпи на Хансън, че няма да може да ме убеди да продам Нюстед, освен ако нещо много специално не се случи. Ако го продам, ще остана да живея в чужбина, ако не, ще се върна у дома. Нямам никакво намерение да го продавам, точно обратното. Тук съм в много добри отношения с англичаните, уреждаме си балове и вечери доста често. Както и преди ти казах, от никого не съм получавал писма, следователно нищичко не знам нито за теб, нито за Матюс, нито за «Сборника». Прегледах някои вестници от октомври, но те почти нищо не споменават. Преди известно време изпратих един «Batello»^[3] в Смирна с надежда да науча нещо за моите безгрижни познайници. Едва ли ще ме видиш преди юли и ако нещата вървят така, както аз искам — не преди година. През цялото това време бях убеден, че ти си пристигнал в Англия, понеже «Салсет» се върна в Смирна преди шест месеца. Твоето мълчание обаче ме кара да се съмнявам в това. Виждаш ли, че сгреши в предположенията си за моето завръщане? Отпратих Флечър, който по никакъв начин не ми липсва, освен може би с това, че гардеробът и домакинството ми са в по-малък безпорядък. Получих писмата ти от Малта и Калиари, но очаквах, че ще ми пишеш от Англия, макар че мога да ти опростя известно забавяне поради пиянства по случай пристигането ти. Аз се интересувам от твоите планове, искам да знам какво правиш, какво говориш и пишеш, дали домашните ти работи са наред и след като удовлетвориш любопитството ми по тия въпроси, ще се радвам да ме осведомиш за Матийо, който, предполагам, се е зарадвал, като отново те е видял. Що се отнася до моите работи, не искам да чувам нищо за тях, освен ако нещо не е просветнало след последния юни, когато получих едно шеговито описание на безнадеждното им състояние от господин Хансън. По-добре да беше запазил добрите си вести за по-подходящ случай. Ако обаче ми преведе една кръгла сума, ще приема благосклонно и това, и неговото остроумие, но няма да допусна адвокатите да си правят шеги без съответно възнаграждение, особено когато три хиляди мили (според изчислението на Флечър, след като пресякъл Ламанша) са твърде голямо разстояние за словесни двубои. В момента съм в лошо настроение, защото току-що се лиших от един особено близък приятел — горкия д-р Бронщед от Копенхаген (който загуби половината от сребърните си пари поради нашите проклети обстрели). Той отиде в Константинопол. С него си пийвахме пунш и говорехме за политика. Сандфорд Греъм също си отиде, но затова пък пристигнаха други. Прощавай, но изпрати ли копие от «Сборника» на госпожа Пигот? Разпрати ли писмата ми по съответните адреси? Изпълни ли поръчките ми? И как си впрочем?

Винаги твой:

Байрон“