Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До господин Мъри
23 април 1818 г.
„Мина времето, когато можех да страдам за мъртвите — иначе бих страдал за смъртта на лейди Мелбърн: най-добрата, най-милата, най-способната жена, сред младите и по-възрастните, която някога съм познавал. Но «аз съм се нагълтал с ужаси»[1] и подобни събития предизвикват у мен някакво вцепенение, което е по-лошо от болката — нещо като силен удар по лакътя или главата. Изгубих още една връзка с Англия.
А сега по работа. Дадох ви «Бепо» като добавка към договора за Четвърта песен, защото взех предвид цената, която ще платите за последната, и реших да ви дам нещо допълнително, в случай че четците проявят каприз или аз се проваля като поет. Ако решите да го махнете изцяло, по внушение на господин… можете да постъпите както ви е угодно. Помнете обаче, че поемата няма да излезе в осакатен или тенденциозно изопачен вид. Запазвам си правото и правото на приятелите си за поправки в печатния текст. Ако изданието продължи, ще продължи в настоящата форма.
Тъй като господин… казва, че не е писал това, писмо и пр. и пр., аз съм готов да му повярвам. Що се отнася до предишното ми убеждение, позовавам се нас господин… който може да ви осведоми колко искрено беше заблуждението ми относно този въпрос. У него също така е и бележката — поне беше, защото му я дадох с устния си коментар. Относно «Бепо» — няма да променя или махна нито сричка за ничие удоволствие освен за свое собствено.
Можете да им кажете това. Добавете също, че нищо освен силата и нуждата не може да ме накара да мръдна дори крачка към мястото, където искат да ме завлекат.
Ако вашата литературна деятелност процъфтява, моля ви, дръжте ме в течение. Ако «Бепо» се хареса, след година-две ще получите още подобни творения. И така, «на добър час, добри ми лейтенанте».[2]
Ваш и т.н.“