Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Letters and Journals, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
Деница Минчева (2013)

Издание:

Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници

Английска. Първо издание

Редактор: Марта Симидчиева

Подбор: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

ДИ „Народна култура“, София, 1985

Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927

История

  1. — Добавяне

До господин Томас Мур

Нюстед, 20 септември 1814 г.

 

Наздравица за таз,

що вдъхнови поета!

По-ярък от елмаз

е пламът на сърцето.

„Мили Мур,

Ще се женя, т.е. предложението ми е прието, и човек обикновено се надява, че останалото естествено ще последва. Майката на Гракхите[1] (които тепърва ще се появяват) е според теб твърде тесногръда за мен, макар и образец на единственото дете «небесен херувим»[2] и «просто свята»[3] като самата Дездемона. Дамата е госпожица Милбанк и баща й ме покани да отида у тях в ролята си на избраник, което обаче не мога да сторя, докато не уредя една работа в Лондон и не се снабдя със син костюм.

Казват, че е богата наследница, но аз лично не знам нищо повече и няма да се интересувам. Това, което ми е известно, е, че е надарена и притежава чудесни качества. Сигурно няма да отречеш здравия й разум, след като е отказала на шестима женихи и е избрала тъкмо мен.

И така, ако имаш да кажеш нещо против всичко това, моля те, направи го. Аз съм взел решение, направил съм окончателния си избор и затова ще се вслушам в гласа на разума, защото той нищо не може да промени. Може нещо да се случи и работата да се развали, но се надявам, че няма. Междувременно (това е тайна, впрочем поне докато тя пожелае да стане публично достояние) аз й направих предложение и тя прие. Не бързай да ми пожелаваш радост, защото сватба може да няма още няколко месеца. Утре отивам в града и вероятно ще се върна след две седмици.

Ако това не се беше случило, щях да замина за Италия. На отиване в Лондон може би ще се видим в Нотингам и ти ще дойдеш с мене тук. Излишно е да казвам, че това ще ми достави най-голямо удоволствие. Разбира се, трябва основно да се променя. Наистина, ако мога да допринеса с нещо за нейното щастие, така ще постигна и своето. Тя е толкова добър човек, че… че, с една дума, ще ми се аз да бях малко по-добър.

Твой и т.н.“

Бележки

[1] Майката на Гракхите — майка на трибуните Тиберий и Гай Гракх, боготворена от римляните, които й издигнали статуя.

[2] «Макбет», първо действие, седма сцена, 33. — Б.пр.

[3] «Отело», второ действие, първа сцена, 249. — Б.пр.