Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До господин Мъри
Равена, 7 юни 1820 г.
„Приложено ви изпращам нещо, което ще ви заинтересува, а именно мнението на най-великия мъж на Германия — а може би и на цяла Европа — за един от великите мъже според вашите реклами (всичките все «прочути глави», както казваше Джейкъб Тонсън за своите дрипльовци) — с една дума, Гьотевата критика на «Манфред» Тук е оригиналът, английският и италианският превод — запазете ги и трите в архивите си, защото мнението на човек като Гьоте, независимо дали е положително, или не, е винаги интересно още повече, че в случая е положително. Неговия «Фауст» не съм чел, защото не знам немски, но през 1816 г. в Колини Матю Мънк Луис ми преведе viva voce[1] голяма част от него и естествено ми направи силно впечатление. Но това, което ме накара да напиша «Манфред», беше Щайнбах и Юнгфрау и нещо друго, по-голямо от «Фауст». Все пак първата сцена е подобна на същата сцена във «Фауст». Потвърдете получаването на това писмо.
Ваш…
Р.Ѕ. Получих «Айвънхоу»[2] — добра книга. Моля ви, изпратете ми по Уейт малко прах за зъби и тинктура от смирна. «Ричиардето»[3] е трябвало да се преведе буквално или изобщо да не се превежда. Колкото за рекламата на Уисълкрафт, няма да я бъде. Някой ден ще ви кажа защо. Корноул[4] е поет, но са го развалили тия омразни модни школи. Госпожа Хемънс също е поетеса, но е твърде надута и използува прекалено много апострофи, а освен това греши. Хората са мрели спокойно и преди християнската ера и продължават да мрат тихо и мирно без християнството и след това. Вижте римляните и по-наскоро Тисълуд[5], Санд[6] и Лъвъл[7] — хора, които е трябвало да бъдат смазани от престъпленията си, дори и да са били вярващи. Поведението на смъртното ложе е въпрос на нерви и организъм, не на религия. Волтер се е страхувал, но Фредерик Пруски — не. С християните е същото — всичко зависи от силата на характера, не от вярата им. Какво иска да каже Хърбърт[8] с тая строфа в «Хелга»? Това е някаква пияна или полудяла октава. Трябвало е да го фраснат по главата с чука на Тор[9] за тия фантасмагорични рими.“