Джордж Байрон
Писма и дневници (67)

До Уолтър Скот

„Сър,

Току-що имах честта да получа вашето писмо. Съжалявам, че сте си направили труда да забележите «порочните дела на, мойто малолетие», тъй като творбата е вече доброволно оттеглена и вашето обяснение е твърде любезно, за да не ми причини болка. Написах сатирата, когато бях много млад и много сърдит, и твърдо решен да дам израз на своя гняв и остроумие. Сега ме преследват призраците на дръзките ми обобщения. Дълбоко съм ви благодарен за вашите похвали, но нека не говорим повече за мен, а да преминем към темата за Принц-регента^[1]. Той заповяда да му бъда представен на един бал и след като каза някои неща за моите опити — много приятни, особено когато излизат от устата на кралска особа, той заговори с мен за вас и вашите безсмъртни творби. Той ви предпочита пред всички други певци, стари и нови, и ме попита коя от творбите ви харесвам най-много. Това беше труден въпрос. Отговорих, че «Песента»^[2]. Той рече, че неговото мнение е подобно. Говорейки за другите ви произведения, аз му казах, че според мен вие сте поетът на принцовете, защото образите им са тъй привлекателни в «Мармион»^[3] и «Господарката на езерото». Той със задоволство се съгласи и продължи да говори за образа на вашия Джеймс^[4], едновременно царствен и поетичен. После заговори за Омир и пак за вас и по всичко личи, че познава добре и двамата, тъй че (с изключение на турците^[5] и вашия покорен слуга) вие бяхте сред много отбрана компания. Не съм съгласен, че Мъри преувеличава мнението на негово височество за вашите дарби, нито пък претендирам, всичко, което той каза по въпроса, но може би ще ви бъде драго да чуете, че думите, които бяха казани, само ще загубят, опитам ли се да ги предам повторно. Освен това тонът и усетът, с които бяха изречени, създаде у мен много високо мнение за неговите способности и достойнства, които дотогава смятах, че се изчерпват с маниери, макар превъзхождащи маниерите на всички живи благородници. Срещата ни беше случайна. Не отидох на приема, защото имам вече добра представа за дворцовия кръг на мюсюлманските и католическите владетели и любопитството ми се в голяма степен задоволено. Освен това политическите ми възгледи са точно толкова своеобразни, колкото и римите ми, та просто нямах работа там. Подобни похвали от вашия повелител сигурно ще ви бъдат много приятни и ако задоволството ви не се намали поради факта, че са ви били предадени чрез мен, техният носител ще се чувствува честит като ваш, искрен, задължен и покорен слуга:

Б.

P.Ѕ. Извинете ме за тия драсканици, нахвърляни много набързо след едно пътуване.“