Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Letters and Journals, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
Деница Минчева (2013)

Издание:

Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници

Английска. Първо издание

Редактор: Марта Симидчиева

Подбор: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

ДИ „Народна култура“, София, 1985

Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927

История

  1. — Добавяне

До Йохан Волфганг фон Гьоте

Ливорно, 24 юли 1823 г.

 

„Знаменити господине,

Не съм способен да изразя благодарността си за вашите стихове[1], които моят млад приятел господин Стърлинг ми изпрати. Не ми подобава да разменям стихове с оногова, който вече цели петдесет години е безусловният монарх на европейската литература. Затова моля да приемете моите най-искрени почитания в проза, и то нахвърляни доста набързо, защото в момента съм отново на път към Гърция, наоколо цари суетня и не остава минутка дори за гласа на възхищението и благодарността.

Преди няколко дни отплувах от Генуа, но се върнах поради силен вятър. Впоследствие тръгнах отново и тази сутрин пристигнах тук, в Ливорно, за да приема на борда няколко гърци, пътуващи за своята размирна страна.

Тук намерих и вашите стихове и писмото на господин Стърлинг. Не мога да си представя по-щастливо знамение, по-приятна изненада от няколко думи на Гьоте, написани със собствената му ръка.

Отивам в Гърция, за да видя дали с нещо мога да й помогна, ако се завърна, ще посетя Ваймар, за да поднеса искреното си уважение като един от многомилионните ви почитатели. Имам чест да бъда ваш предан:

Ноел Байрон“

Бележки

[1] Гьоте написал три строфи на Байрон, който му посветил трагедията си «Вернер» (Werner, 1822 г.).