Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Letters and Journals, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
Деница Минчева (2013)

Издание:

Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници

Английска. Първо издание

Редактор: Марта Симидчиева

Подбор: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

ДИ „Народна култура“, София, 1985

Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927

История

  1. — Добавяне

До генералното правителство на Гърция

Кефалония, 30 ноември 1823 г.

 

„Въпросът със заема, дългото и напразно очакване на гръцката флота и опасността, на която Месолонги е все още изложен, ме задържат тук и ще продължат да ме задържат, докато поне някои от тези надежди не се оправдаят. След като парите за флотата бъдат авансирани, аз ще тръгна към Морея, макар и да не знам каква е ползата моето присъствие при сегашното положение на нещата. До нас достигнаха слухове за нови разногласия, даже за избухване на гражданска война. Моля се с цялото си сърце тези сведения да са фалшиви или силно преувеличени, защото не бих могъл да си представя по-голяма беда от това; трябва съвсем откровено да ви призная, че ако не се установи ред и единство, няма никаква надежда да се получи заем и всякаква помощ, която гърците могат да очакват отвън — помощ, съвсем не маловажна и незначителна, ще бъде прекъсната или унищожена; и което е още по-лошо, Великите европейски, сили, които не бяха враждебно настроени към Гърция и дори одобряваха установяването в нея на независимо управление, сега лесно ще се убедят, че гърците не са в състояние сами, да се управляват, и не е изключено да предприемат нещо, за да усмирят вашите безредия, и то по начин, който ще угаси най-светлите надежди на вас и вашите приятели.

Позволете ми да добавя веднъж завинаги — аз желая доброто на Гърция и нищо повече; ще направя всичко, което е по силите ми, за да го постигна; но няма да се съглася, никога и на никаква цена, да се заблуждава английската общественост или отделният англичанин по отношение на истинското положение на нещата в Гърция. Останалото, господа, зависи от вас. Вие се биете славно — постъпете достойно към вашите сънародници и света и повече няма да се казва, както вече две хиляди години повтарят казаното от римските историци, че Филопемен[1] бил последният елин. Не позволявайте на клеветата (признавам, че в тази борба е трудно да се опазите от нея) да сравнява гръцкия патриот, който почива след подвизите си, с турския паша, когото победите му са унищожили.

Моля ви, приемете чувствата ми като искрено доказателство за моята привързаност към истинските ви интереси.

Оставам винаги ваш и т.н.“

Бележки

[1] Филопемен (123–182 г.пр.н.е.) — бележит ахейски пълководец и патриот, наречен «последният елин» от Плутарх.