Джордж Байрон
Писма и дневници (163)

До господин Мюър^[1]

„Скъпи Мюър,

За много години и пожелания за щастие. Гамба и бойният кораб са откарани в Патра (има основание да се смята, че е така) от една турска фрегата, която видяхме да ги преследва на разсъмване на 31-ви. Смятайки, че е гръцка, ние се бяхме доближили до кърмата й през нощта, на един пистолетен изстрел разстояние — и успяхме да избягаме по някакво чудо, извършено съвместно от всички светии (така казва капитанът), и наистина аз съм на същото мнение, защото никога нямаше да можем сами да се измъкнем. Те сигнализираха на техния кораб-придружител с фенери, бяха запалили светлини между палубите и крещяха като някаква тълпа. Но защо ли не стреляха? Може би ни взеха за гръцки brûlot^[2] и се страхуваха да не ни възпламенят. Нямаха знамена нито на разсъмване, нито по-късно.

На заранта корабът ми приближи брега, но вятърът не беше благоприятен за пристанището. Между нас и залива се движеше с попътен вятър един голям кораб, а друг преследваше бойния кораб на Гамба на около дванайсет мили навътре. Скоро те (т.е. бойният кораб и фрегатата) се обърнаха към Патра и една лодка от Занте започна да ни праща сигнали от брега да се махаме. Тръгнахме с попътен вятър и попаднахме в едно заливче на име Скофес, където оставих на сушата Лукас и още един човек (тъй като животът на Лукас беше в най-голяма опасност); дадох им малко пари и едно писмо за Станхоуп и ги изпратих нагоре към Месолонги, където ще бъдат в безопасност. Мястото, където бяхме, можеше всеки момент да бъде нападнато от въоръжени лодки, а у Гамба бяха всичките ни оръжия с изключение на две карабини, една ловджийска пушка и няколко пищова.

След по-малко от час корабът-преследвач се приближи до нас и ние отново побягнахме, показвайки му кърмата си (корабът ни се движи много бързо); преди да настъпи нощта, се добрахме до Драгоместри, където сме и сега. Но къде е гръцката флота? Аз не знам — вие знаете ли? Казах на капитана на нашия кораб, че съм склонен да смятам двата големи съда (други нямаше на хоризонта) за гръцки. Той обаче отговори: «Много са големи — и защо не си покажат знамената?» Неговите думи (верни, или не) бяха подкрепени от няколкото кораба, които срещнахме или покрай които минахме, тъй като при този вятър не можехме в никакъв случай да влезем в заливчето направо, без заобикаляне, и тъй като щяхме да изложим на риск доста имущество и няколко живота (особено на момчето), без да имаме средства за защита, наложи се да оставим моряците да постъпят, както те намерят за добре.

Вчера пак изпратих куриер в Месолонги, за да иска охрана, но досега още нямаме отговор. Тук сме (хората от моя кораб) от пет дни, без да сме се съблекли нито веднъж и спим на палубата при всякакво време. Иначе сме много добре и в бодро настроение. Предполага се, че правителството ще изпрати охрана поне за собствена изгода, тъй като у мен на борда има 16 хиляди долара, по-голямата част от които е за тях. Имах (освен лични вещи на стойност 500) още 8000 долара в звонк, плюс припасите на Комитета, тъй че за турците такъв трофей ще бъде добре дошъл.

Съжалявам за задържането на Гамба, останалите неща могат да се възстановят. Затова кажете на Ханкок да осребри полиците колкото се може по-скоро, а Корджиаленьо да уреди остатъкът от кредита ми при господата Уеб да бъде превърнат в парични средства. Ще остана тук, освен ако не се случи нещо извънредно, докато получа известие от Маврокордатос, а после ще продължа и ще действувам според обстоятелствата. Моите почитания към двамата полковници и много поздрави на всички приятели. Кажете на Ultima Analise^[3], че приятелят му Райди не се появи с брига, макар че според мен той можеше да ни се обади в Занте или на тръгване от него и да ни понамекне за онуй, което трябваше да очакваме.

Сърдечно ваш

Б.Н.

Р.Ѕ. Извинете ме за лошия почерк, който се дължи на писалката и мразовитата утрин. Пиша набързо, защото един кораб тръгва за Каламо. Не зная дали задържането на бойния ни кораб (ако наистина е задържан, защото не мога да се закълна, че е вярно, мога само да съдя по някои външни признаци и по това, което тия приятели казват тук) не е въпрос от компетентността на правителството във връзка с неутралитета и пр. и пр. Но корабът бе спрян най-малко на дванайсет мили разстояние от всякакво пристанище и всичките му документи бяха редовни за маршрута Занте-_Каламо_ както и нашите. Не слязох в Занте, защото исках да не губя време и пр., но сър Ф. С. дойде да ме покани и пр. и всички бяха страшно любезни, дори в една Кефалония.“