Джордж Байрон
Писма и дневници (118)

До господин Мъри

„Продължете с изданието, но не разчитайте на Мемоара, който няма да публикувам в момента. Почти съм го свършил, но ще стане много дълъг. Освен това има толкова работи, които не могат да се кажат заради живите, че съм се впускал в големи подробности за неща, които най-малко ме интересуват. Затуй автобиографичното ми есе ще заприлича на онази провинциална постановка на «Хамлет», в която Хамлетовата роля била премахната по специално усмотрение.

Ще го запазя в архива си. В случай че умра, ще служи като пътепоказател — ще предотврати разни лъжи, които иначе биха се разпространили, и ще унищожи други, които вече са плъзнали.

«Приказките» също са в незавършен вид и не мога с точност да определя кога ще ги приключа. Освен това и те не са в най-добрия ми стил. Тъй че не трябва да разчитате на нищо повече, което да дойде навреме за сегашното издание. Мемоарът вече става над 44 големи листа и ще достигне някъде към 50–60. Иска ми се да го продължа да си го пиша спокойно, а когато го приключа — не съм сигурен дали в края на краищата от него ще има полза, макар че тогава може да ви свърши добра работа, защото е пълен с много страсти и предразсъдъци, които ми беше невъзможно да отбягна. Липсва ми търпение за това.

Прилагам един списък от книги, които д-р Алиети ще се радва да получи срещу цената на неговите писма, стига да сте склонен да ги купите по петдесет лири едното. Той с удоволствие ще получи част от сумата в книги, а останалата ще му бъде изплатена от мене в пари, които вие ще нанесете в моята сметка за книги и съответно ще ги приспаднете. Тъй че писмата са ваши, ако сте съгласен да ги вземете на тая цена. И той, и аз ще потърсим още писма на лейди Монтагю. Пиша набързо. Благодаря ви за статията.

Ваш и т.н.“