Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Letters and Journals, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
Деница Минчева (2013)

Издание:

Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници

Английска. Първо издание

Редактор: Марта Симидчиева

Подбор: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

ДИ „Народна култура“, София, 1985

Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927

История

  1. — Добавяне

До графиня Гуичоли

Болоня, 25 август 1819 г.

 

„Мила Тереза,

Прочетох тази книга[1] в градината ти. Любов моя, тебе те нямаше, иначе как щях да я прочета? Тя е любимата ти книга, а писателката ми беше приятелка. Няма да можеш да разбереш тия английски думи, другите също няма да могат да ги разберат — затова не съм ги написал на италиански. Но ти ще познаеш почерка на онзи, който страстно те обича, и ще се досетиш, че над тази книга, която е твоя, той е могъл да мисли само за любов. В тази дума, красива на всички езици, но най-вече на твоя, Amor mio[2] — се съдържа цялото ми съществуване, — сега и за цял живот. Чувствувам, че тук съществувам, и се боя, че ще съществувам и за в бъдеще — с каква цел — това ще решиш ти. Моята съдба е в твои ръце, а ти си жена на седемнадесет години и от две години живееш извън стените на манастира. По-добре да беше останала там или поне да не те бях срещал като омъжена жена.

Но всичко това идва твърде късно. Обичам те и ти ме обичаш — поне така ми казваш и действуваш, като че ли наистина е така и това последното е доста голяма утеха. Но към теб аз питая повече от любов и не мога да престана да те обичам.

Спомняй си от време на време за мен, когато Алпите или океанът ни разделят — но те никога няма да ни разделят, освен ако ти не пожелаеш това.

Байрон“

Бележки

[1] Книгата е «Корин» от Мадам дьо Стал, а писмото Байрон написал на последната страница.

[2] Любов моя (ит.). — Б.пр.