Джордж Байрон
Писма и дневници (133)

До господин Мъри

„Най-напред препратете на Мур писмото ми от 22 януари, което казах, че можете да отворите, но ви помолих да препратите. Моля ви, не забравяйте тия дребни неща, защото те създават неприятности между приятелите. Вие сте прекрасен човек, голям човек и живеете сред големи хора, но ви умолявам да си спомняте и за отсъствуващите си приятели и писатели.

Най-напред пакетите, после едно писмо от Кинърд по много спешна работа, още едно от Мур, което съдържа много важно съобщение за лейди Байрон, четвърто от майката на Алегра и пето, в Равена графиня Г. е пред развод. Италианската общественост е на наша страна, особено жените — мъжете също, защото казват, че той не бивало чак сега да се захваща с тая работа, след като е търпял цяла година. Всичките й роднини (които са многобройни, високопоставени и могъщи) беснеят срещу него заради поведението му. Предупредиха ме да внимавам, защото бил способен да наеме sicarii^[1] — така е и на латински, и ще може да го разберете. Аз съм въоръжен и не ме е страх от тях, тъй като смятам, че ще мога да направя на сол и пипер неговите дрипльовци, стига да не ме изненадат; ако ли пък успеят, човек по-добре да свърши по този начин. Освен това за вас това ще е добра реклама:

«Въжето можеш отърва,

но хванеш ли се със жена, жена, жена…»

Ваш

Р.Ѕ. Прегледах коректурите, но съвсем отгоре-отгоре. Познайте какво имам подръка и имайте предвид, че пощата тръгва утре заран. Спомняте ли си епитафа за Волтер:

«Тук лежи изпортеното чедо

на света, изпортил се от него.»

Оригиналът е у Грим и Дидро и т.н. и т.н.“