Джордж Байрон
Писма и дневници (115)

До господин Мъри

„Двете ви писма са пред мен и сега засега пазарлъкът между нас приключва. Много съжалявам, че Гифърд не е добре! Моля ви, кажете, че се оправя! Надявам се, че не е нещо сериозно, а просто някаква настинка. Както сам казвате, заболяването му е започнало с настинка и аз вярвам, че няма да се задълбочи.

Едва ли господин Уисълкрафт^[1] ще си намери по-възторжен поклонник от мен. Подражавайки му, написах една история в 89 строфи и я озаглавих «Бепо» (галено от Джузепе, т.е. италианския вариант на Джо за Джоузеф): ще ви я дам в добавка към 4-та песен, та да закръглим по-лесно сумата. Може би ще е по-добре да я издадете. Може анонимно. Всъщност по-нататък ще видим.

В бележките на четвъртата песен господин Хобхаус забеляза няколко грешки на Гибън. Може да разчитате на ерудицията и точността на Хобхаус. Печатайте я в какъвто искате формат.

С оглед на бъдещо голямо издание може да публикувате всичко с изключение на «Английски барди», за чието повторно издаване никога няма да се съглася. Няма да го отпечатам наново при никакви обстоятелства. Не го смятам за кой знае колко добро произведение даже от поетическа гледна точка. Що се отнася до другите съображения, сигурно си спомняте, че се отказах от публикуване заради семейство Холанд и не вярвам времето или обстоятелствата да могат да ми повлияят на решението. Още повече в момента поддържам отношения с почти всички «барди и критици» и би било диващина, особено сега, да възкресявам този глупашки пасквил.

Отзивът за «Манфред» пристигна благополучно и аз съм много доволен от него. Странно е, че твърдят (сигурно от списание, с което «Единбург» спори), че съм го взел от Марлоувия Фауст, който никога не съм чел, нито виждал. Един американец, който дойде оня ден от Германия, казал на господин Хобхаус, че «Манфред» е взет от Гьотевия «Фауст». Дяволите да ги вземат тия немски или английски Фаустовци — аз лично не съм заемал нито от единия, нито от другия.

Ще се обадите ли на Хансън да му кажете, че не ми е писал от 9 септември? Поне оттогава не съм получавал нищо от него, за голяма моя изненада.

Бихте ли помолили господата Морлънд да ми изпратят всички добавъчни суми, които незабавно могат да се платят в кредит, и както обикновено на техните кореспонденти във Венеция? Преди два месеца те ми изпратиха допълнителен кредит от хиляда лири. Много му се зарадвах, но, дявол да го вземе, така и не можах да разбера откъде дойде: знам само, че 500 са от Хансън, другите 500 мислех, че са от вас, но, изглежда, не са, защото, ако се съди по писмото ви от седми т.н., вие сте платили дължимия остатък от 1230 лири едва тогава!

Господин Кинърд е на път за дома с поръчките. Не мога да определя времето за пристигането на четвъртата песен, което зависи от заминаването на господин Хобхаус, но не вярвам, че той ще тръгне веднага.

Пишейки набързо тия редове, оставам ваш:

Б.

Р.Ѕ. Морлъндови още не са писали до моите банкери, за да ги уведомят, че сте платили баланса. Моля ви, накарайте ги да го направят.

Попитайте за предишните хиляда лири — за които знам, че 500 са от Хансън. Разберете за другите 500 — т.е. откъде са дошли.“