Джордж Байрон
Писма и дневници (16)

До Огъста, Байрон

„И тъй, скъпа моя Огъста, ето ме пак в майчината ми къща, която ведно с обитателката си е най-приветливото място на света. В момента стоя vis a vis^[1] и tête a tête^[2] с тази любезна особа и докато ти пиша, тя бълва комплименти за твоята неблагодарност и разни тънки намеци да престана да си кореспондирам с тебе, а сега пък завършва с предупреждението, че ако някога, след като стана пълнолетен, ти бъдеш поканена в моя дом, тя повече не ще го удостои с височайшето си присъствие. За собствено забавление можеш да си представиш тържествената ми физиономия и агнешката кротост на Нейна светлост в рязък контраст с ангелското ми изражение. Получи се внушителна семейна картина. На заден план висяха в рамки портретите на прадядо и прабаба, които гледаха сякаш със съжаление своя клет потомък, чиито достойнства и дарби заслужават по-добра съдба. Ще остана в тази райска градина един месец. Няма да се местя в Кеймбридж до октомври, а през септември отивам на гости в Хампшир, където ще стоя до началото на семестъра. През това време, Огъста, твоите съчувствени писма ще бъдат утеха за моите страдания, които са твърде смешни, за да ги приемам много надълбоко, и все пак са по-скоро неприятни, отколкото забавни. Сигурно си се почудила, че високопоставеното ми име не се споменава във вестниците сред декламаторите от втория ден, но за беда един блестящ ум (който по-рано е учил в Хароу) потули достойнствата на Лонг, Фарър и моя милост, които винаги сме били най-добрите по декламаторство в Хароу, и счете за уместно да помести под формата на шега хвалебствие за онези оратори, които по общо признание се бяха провалили. Разбира се, всичко това беше просто духовита приумица. И така, най-добрите не бяха споменати в полза на най-слабите, което обяснява варварското пренебрегване на ненадминатите ми способности. Вероятно го направиха да посмалят суетата ни, която според тях се е увеличила прекомерно след ласкателните слова за нашите прояви през първия ден. Във всеки случай ние не бяхме споменати в отзива за втория ден за изненада на цял Хароу. Това са разочарования, които неизбежно се случват на нас, великите мъже, и ние трябва да се научим да ги понасяме философски, особено когато те произлизат от разни опити за остроумничене. Всъщност тогава бях много болен и след като свърших декламацията, се почувствувах толкова изтощен, че трябваше да изляза от стаята. Бях изстинал, защото преди това спах във влажни чаршафи. Такава бе причината за моето неразположение. Сега обаче съм напълно оздравял И живея с надеждата, че скоро ще се освободя от робството в Бъргидж. Но болен или здрав, скъпа Огъста, аз винаги ще бъда твой любящ брат:

Байрон“