Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Letters and Journals, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
Деница Минчева (2013)

Издание:

Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници

Английска. Първо издание

Редактор: Марта Симидчиева

Подбор: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

ДИ „Народна култура“, София, 1985

Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927

История

  1. — Добавяне

До лейди Мелбърн

13 ноември 1814 г.

 

„Скъпа лейди М.,

Предадох писмата ви, а за последното, което получих от вас, съм споменал само на себе си.

Знаете ли, че вече имам сериозни съмнения дали изобщо ще има сватба? Нейният характер абсолютно противоречи на нашите очаквания. Тя е изпълнена с деликатни чувства, скрупули за себе си и собствения си характер (всъщност подозирам, че има предвид моя) и отгоре на всичко всеки три дни е болна от нещо, нямам представа от какво. Един ден преди или след това е добре — има добър вид, храни се добре, весела е, приказлива, с една реч, като всеки човек в добро здраве и настроение. Преди няколко дни направи една сцена почти в стила на К.[1] Сцената беше твърде продължителна и жалка, за да я ви я описвам, но ми подействува много зле. По отношение на разговорите тя напредва, та дим се вдига, но никак не одобрявам тия изблици по най-дребни поводи. Не знам, но съвсем не е изключено скоро да ме видите в града. Мога да изтълкувам тия неща само по един начин и просто изчаквам, за да се убедя, после да направя учтив реверанс и да «напусна сцената сам». От сутрин до вечер слушам само за «чувства». Единственото изключение прави сър Ралф, към когото продължавам да изпитвам възхищение. Лейди Милбанк също е доста свястна. Но за Анабела не мога да бъда сигурен нито миг. Най-малката думичка, а вие знаете, че съм голямо кречетало (разбира се, винаги избягвам всичко, което може да засегне любимите й идеи), дърдоря си ей така, за да не заспя от скука: от най-малката думичка или промяна в тона веднага се правят важни заключения. Понякога много си приличаме и веднага след това никак. Ето докъде я довеждат принципите и представите й, които тя гради върху дявол знае какво. Що се отнася до мен самия, напоследък прибягвам до красноречието на действието (което Демостен нарича първия етап на ораторското изкуство) и намирам, че е много успешно и доста я успокоява. Това ме изпълва с вяра в ефикасността на «успокоителния процес», тъй прочут в «нашата философия». Всъщност, entre nous[2], наистина е забавно. В това отношение тя е като дете и с милувки и прегръдки става добра и весела. Не мисля, че характерът и е поначало лош, но е много неспокоен, самоизмъчващ се и романтичен.

Накратко, невъзможно е да се предвиди как ще свърши цялата история, тъй както беше невъзможно да се каже и преди две години. Ако последва разрив, той ще бъде по нейна, а не по моя вина.

Ваш предан:

Б.“

Бележки

[1] Каролайн Лам. — Б.пр.

[2] Между нас казано (фр.). — Б.пр.