Джордж Байрон
Писма и дневници (136)

До Ричард Белгрейв Хопнър

„Драги Хопнър,

Ессо^[1] писмото на адвоката Фосати. Не съм подписвал и няма да подпиша никакъв документ. Моля ти се, изтегли наполеоните вместо мене, защото нямам никакъв друг начин да ги преведа. Мисиалия ще упълномощи някой тук да ги получи вместо теб, тъй като това не е piazza bancale^[2].

Съжалявам, че имаш такова ниско мнение за Шайлох^[3]. По-рано имаше добро. Той наистина притежава талант и достойнство, но побеснява, щом чуе за религия и морал. Трагедията му е много слаба^[4], но такава я прави сюжетът й. В «Ислям»^[5] имаше много поетичност. Изглежда, че напоследък нещо си се настроил срещу него.

Клер^[6] ми пише най-нахални писма във връзка с Алегра. Ето какво става, когато човек се грижи за незаконни деца. Нали всичко беше за доброто на горкото дете; просто се изкушавам да я изпратя на безбожната й майка, но това би било много лошо. Не можеш да си представиш докъде й стига нахалството и не мога да си обясня защо, след като положих толкова грижи и влязох в такива разноски — наех къща в провинцията специално за нея. Има две прислужнички и е обградена с всякакво внимание. Ако Клер си мисли, че някога ще може да се меси в образованието и възпитанието на детето, много греши. Това никога няма да стане. Момичето ще бъде християнка и омъжена жена, ако е възможно. Колкото за виждането, може да я вижда — при съответните ограничения. Но няма да позволя с налудничавото си държание да превръща всичко в хаос. Казано с по-изискан език, мадам Клер е една проклета кучка. Какво мислиш ти?“